Factotum (Момче за всичко)
- Автор: Буковски Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Factotum (Момче за всичко)». Краткое содержание книги:
— Виж кво, тъкмо ми повишиха заплатата с десет долара.
— Нищо няма да правим. Просто си легни до мен за малко.
— Уф, стига глупости!
— Моля те! Само пет минути.
— Уф, мамка му!
Отново си лягах. Тя отхвърляше настрана завивките и ме сграбчваше за ташаците. После ме хващаше за кура.
— Ох, колко е сладък!
Аз си мислех, чудех се, кога ли ще мога да се измъкна?
— Може ли да те попитам нещо?
— Давай.
— Имаш ли нещо против да го целуна?
— Не.
Чух и почувствах целувките, после усетих леки близвания. След това забравих за велосипедния склад. Чух я как къса вестник. Усетих как ми слага нещо на върха на кура.
— Виж — каза тя.
Седнах. Джан бе направила малка хартиена шапка и я бе наместила на върха на кура ми. Около периферията имаше малка жълта панделка. Доста внушително стърчеше.
— Ох, не е ли сладък? — попита ме тя.
— Той? Та това съм аз.
— О, не, това не си ти, това си е той, ти нямаш нищо общо с него.
— Нямам нищо общо?
— Не. Нали не възразяваш пак да го целуна.
— Добре, добре. Давай.
Джан вдигна шапката и като я държеше в едната си ръка започна да го целува там, където беше шапката. Очите й потънаха в моите. Връхчето влезе в устата й. Аз паднах назад прокълнат.
40
Пристигнах във велосипедния склад в десет и трийсет. Работното време започваше в осем часа. Бе сутрешната почивка и кафенето беше отвън. Персоналът на склада бе там. Приближих ги и си поръчах голямо кафе и еклер. Поговорих си с Кармен, секретарката на шефа, известна от случката във фургона. Както обикновено тя бе облечена в много тясна вълнена рокля, която я изпълваше като въздух балон, дори по-плътно. По устните си имаше няколко слоя тъмночервено червило и докато говорехме стоеше колкото може по-близо, като ме гледаше в очите и се кикотеше, отърквайки се у мен. Кармен беше толкова агресивна, че плашеше, щеше ти се да избягаш от натиска. Както повечето жени тя искаше това, което вече не можеше да получи, а Джан ми изсмукваше всичката сперма, та и отгоре. Кармен си мислеше, че се правя на интересен и недостъпен. Аз отстъпих назад, като държах в ръка еклера си. Тя пристъпи към мен. Почивката свърши и ние всички влязохме вътре. Представих си бикините й, леко изцапани с лайна, закачени на един от палците на краката ми. Лежим заедно в леглото, в къщичката й на улица „Мейн“. Господин Хансен, шефът, стоеше пред кабинета си.
— Чинаски — излая той. Познавах този тон. Свърши се.
Приближих и застанах пред него. Беше в добре изгладен светлокафяв летен костюм, вратовръзка (зелена), кафява риза, а черно-кафявите му обувки бяха лъснати като огледало. Внезапно осъзнах, че пироните в подметките на смачканите ми обувки ме бодат по стъпалата. Три копчета липсваха на мръсната ми риза. Ципът на панталоните ми бе засякъл по средата. Токата на колана ми бе счупена.
— Да! — казах аз.
— Принуден съм да те уволня.
— ОК.
— Много добър служител си, но съм принуден да те уволня.
Стана ми неудобно за него.
— От пет-шест дни идваш на работа в десет и трийсет. Как според теб се чувстват другите? Те работят по осем часа на ден.
— Няма проблеми. Не се притеснявай.
— Виж, когато бях млад и аз бях лудо копеле. Три-четири пъти месечно се появявах на работа с посинено око. Но ходех на работа редовно и навреме. Издигнах се сам, без чужда помощ.
Не отговорих.
— Какво се е случило? Защо не идваш навреме на работа?
Изведнъж ме осени предчувствие, че ако му дам добър отговор, ще си спася работата.
— Ожених се, това е. Знаете как е. Меден месец. Сутрин ставам и започвам да се обличам, слънцето просветва през щорите, а тя ме хваща и ме издърпва обратно в кревата, за да ме прегърне и…
Не се получи.
— Ще им кажа да ти напишат чека — Хансен закрачи към кабинета си. Влезе вътре и чух да казва нещо на Кармен. Внезапно ми хрумна друго и почуках на едно от стъклените гишета. Хансен погледна към мен, приближи се и дръпна стъклената преградка.
— Виж сега, — казах аз — никога не съм го правил с Кармен. Честно! Хубава е, но не е мой тип. Напиши ми чека за цялата седмица.
Хансен обърна глава.
— Напишете чека за цялата седмица — каза той.
Беше едва вторник. Не очаквах това — но все пак той и Алабам си поделяха парите от 30 000 велосипедни педала всеки месец. Кармен се приближи и ми връчи чека. Тя стоеше и безразлично се усмихваше, взе телефона и навъртя номера на Службата по труда.
41
Все още притежавах трийсет и пет доларовата си кола. Конете бяха супер. И ние бяхме супер. Джан и аз нищо не разбирахме от коне, обаче имахме късмет. В онези дни се провеждаха осем състезания, вместо девет. Използвахме една магическа формула — наричаше се „Хермъц е осми.“ Уили Хермъц бе жокей над средното ниво, но имаше проблеми с теглото, както сега Хауърд Грант. Като изследвахме резултатите забелязахме, че Хермъц обикновено скача на първо място в последното състезание, обикновено при добро съотношение.