Factotum (Момче за всичко)

— По дяволите — каза Грейс. — Наебаха ме!

— Наебаха те — кимна Джери. — Аз поне имам петдесетте долара на месец.

— И закръгления си, дебел задник — каза Грейс.

— И закръгления ми, дебел задник — потвърди Джери.

Лора и аз знаехме, че са ни наебали. Нямаше защо да го казваме.

Седяхме всички на бара и се опитвахме да измислим какво да правим.

— Чудя се — каза Джери — дали аз не го убих.

— Да си го убила, как? — попитах аз.

— Като разредих водката с вода. Винаги я пиеше чиста. Може би водата го е убила.

— Може би — казах аз. Махнах на бармана. — Тони, би ли дал на закръглената дама една водка с вода?

Според Грейс това не беше духовито.

Не го видях с очите си, но ми разказаха. Като си тръгнала от бара, Грейс отишла до къщата на Уилбър и започнала да блъска по вратата, да блъска и да крещи и да блъска, а братът, докторът, отишъл до вратата, но не искал да я пусне вътре; той бил съкрушен и друсан и не искал да я пусне вътре, но Грейс не се отказвала. Докторът не познавал добре Грейс (според мен много е изгубил, защото тя беше добро парче) и се обадил на полицията и полицията дошла, но тя била обезумяла и подивяла и трябвало двама да я хванат, за да й сложат белезници. Само че направили грешка и заключили ръцете й отпред и тя се нахвърлила върху един полицай и с белезниците му разсекла едната буза и тя така цъфнала, че се виждали зъбите му. Надошли още полицаи и отвели Грейс, а тя крещяла и ритала и след това никой повече не я видя. Никой никого повече не видя.