Factotum (Момче за всичко)
- Автор: Буковски Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Factotum (Момче за всичко)». Краткое содержание книги:
— Гадно копеле — каза Грейс, — свиня, Лора ми е приятелка.
— Еба те — казах аз. — Усети как влиза и излиза от тялото ти, вън и вътре, вън и вътре, вън и вътре, флюп, флюп, флюп.
— Не говори така, побърквам се.
— Еба те — казах аз — еба, еба, ебане, еба, ние се ебем, ебем, ние се ебем. Уф, това е толкова мръсно, уф, колко е вулгарно, това ебане, ебане, ебане…
— Престани за Бога!
— Става все по-голям и по-голям, усещаш ли?
— Да, да…
— Ще свърша. Света Дево! Свършвам… — свърших и си го извадих.
— Изнасили ме, копеле мръсно. Направо си ме изнасили — прошепна тя. — Трябва да кажа на Лора.
— Хубаво, кажи й. Да не мислиш, че ще ти повярва?
Грейс слезе от койката и отиде в банята. Аз се избърсах в чаршафа, вдигнах си панталоните и скочих долу.
— Знаете ли да играете на зарове?
— Какво ти трябва? — попита Лора.
— Аз имам зарове. А вие момичета, пари имате ли? Трябват зарове и пари. Ще ви покажа как става. Извадете си парите и ги сложете пред себе си. Не се притеснявайте, ако нямате много пари. И аз нямам много пари. Нали сме приятели?
— Да — каза Джери. — Приятели сме.
— Да — каза Лора. — Приятели сме.
Грейс излезе от банята.
— Сега пък кво прави това копеле?
— Ще ни научи да играем на зарове — каза Джери.
— Казва се барбут. Ще ви науча да играете барбут.
— А, така ли? — попита Грейс.
— Да, довлечи си дългия задник тука и ще ти покажа как става…
След един час Уилбър най-неочаквано се появи. Повечето пари бяха пред мен. Така ни намери Уили, като слезе — пияни, играещи на зарове.
— На този кораб не разрешавам да се играе хазарт! — изкрещя той от стълбите. Грейс се изправи, пресече стаята, прегърна го и заби дългия си език в устата му, а след това го хвана за пакета.
— Къде е бил моят Уили, защо е оставил своята Грейси съвсем самичка на тези голям кораб? Толкова мъчно й беше за нейния Уили.
Уили усмихнат влезе в стаята. Седна на масата, а Грейс извади нова бутилка уиски и я отвори. Уилбър разля по чашите.
Погледна ме:
— Трябваше да отида да оправя няколко ноти от операта. Нали ще напишеш либретото?
— Либретото?
— Думите.
— Честно да ти кажа, Уилбър, не съм мислил много по въпроса, но ако наистина настояваш, ще се захвана.
— Настоявам — каза той.
— Утре почвам — отвърнах аз.
Точно тогава Грейс се протегна под масата и разкопча дюкяна на Уилбър. Щеше да бъде една хубава вечер за всички нас.
35
Няколко дни по-късно Грейс, Лора и аз седяхме на бара в „Зеленото Петно“, когато влезе Джери.
— Уиски с лимон — каза тя на бармана. Когато й дадоха чашата, тя втренчено я загледа. — Знаеш ли, Грейс, вчера те нямаше. Аз бях с Уилбър.
— Няма проблем, скъпа. Имах да свърша малко работа. Обичам да го държа в несигурност.
— Грейс, той беше много зле. Наистина. Хенри го нямаше, Лора я нямаше. Нямаше с кого да си говори. Опитах се да му помогна.
Лора и аз бяхме преспали на един купон в къщата на собственика на бара. От купона бяхме дошли направо в бара. Не бях почнал работа върху либретото и Уилбър ми дуднеше. Искаше да прочета всичките шибани книги. Отдавна се бях отказал да чета каквото и да е.
— Напи се страшно. Пи водка. Започна направо да пие чиста водка. Непрекъснато питаше за теб, Грейс.
— Сигурно това е любовта — каза Грейс.
Джери си изпи уискито и отново си поръча.
— Не исках да пие прекалено много — каза тя, — затова, като излезе за малко взех бутилката, излях част от водката и я разредих с вода. Но той все пак бе изпил доста от този лайнян спирт. Навивах го да си легнем…
— Виж ти! — каза Грейс.
— Карах го да си легнем, но той не щеше. Толкова бе скапан, че трябваше да пия с него. Обаче мен ме хвана, доспа ми се и го оставих. Остана сам, седнал в креслото с бутилката водка.
— Значи не си легнахте заедно? — попита Грейс.
— Не. На сутринта влязох в стаята и той все така седеше с бутилката водка до него. „Добро утро, Уили“, казах аз. Никога не бях виждала толкова красиви очи. Прозорецът беше отворен и слънцето се отразяваше в тях, цялата му душа.
— Знам — каза Грейс. — Уили има красиви очи.
— Той не ми отговори. Отидох до телефона и се обадих на брат му, онзи доктора, дето взима наркотици. Брат му дойде, погледна го и се обади по телефона. Седяхме и чакахме, докато не дойдоха двама мъже, които му затвориха очите и му забиха една игла. Поседяхме още малко, поговорихме и после единият мъж си погледна часовника и каза: „Това е.“ И те станаха, вдигнаха Уили от стола, сложиха го върху една носилка и го изнесоха. Това беше всичко.