Factotum (Момче за всичко)
- Автор: Буковски Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Factotum (Момче за всичко)». Краткое содержание книги:
Отидох до вратата и я отворих. Коридорът беше пълен с гъст пушек. Пожарникари с големи железни шлемове с номера по тях. Пожарникари, които влачеха дълги, дебели маркучи. Пожарникари облечени в азбест. Пожарникари с брадви. Шумът и бъркотията бяха невъобразими. Затворих вратата.
— Какво става? — попита Джан.
— Пожарната е тук.
— Уф — каза тя. Зави се през глава и се извърна на страна.
Аз легнах до нея и заспах.
44
Най-накрая ме наеха в един склад за авточасти. Намираше се на улица „Флауър“, долу след Единайсета улица. Продаваха на дребно пред склада, а също и по-големи количества на други дистрибутори и магазини. За да получа тази работа трябваше да се подмажа — казах им, че обичам да гледам на работата си като на мой втори дом. Това им хареса.
Аз отговарях за получаването на частите. А също и обикалях хиляди места из околността и взимах части. Така че не трябваше постоянно да стоя в сградата.
Един ден по време на обедната почивка забелязах млад мексиканец с напрегнат и интелигентен вид, който четеше във вестника обявите за днешните конни надбягвания.
— Залагаш ли на коне? — попитах го аз.
— Аха.
— Може ли да видя вестника?
Погледнах списъците. Подадох му вестника.
— Моя Боби Бой би трябвало да спечели осмия старт.
— Знам. А дори не са го написали сред фаворитите.
— Още по-добре.
— Какъв мислиш, че ще е залога?
— Някъде девет към две.
— Ще ми се да можех да заложа.
— И на мен.
— В колко часа започва последното състезание в „Холивуд Парк“? — попита той.
— В пет и половина.
— Оттук излизаме в пет.
— Няма да успеем.
— Може поне да опитаме. Моя Боби Бой ще спечели.
— Лош късмет.
— Искаш ли да дойдеш с мен?
— Абсолютно.
— Гледай часовника. Точно в пет тръгваме.
В пет без пет и двамата работехме колкото се може по-близо до предния изход. Приятелят ми Мени погледна часовника си.
— Ще откраднем две минути. Когато побягна ме последвай.
Мени стоеше и поставяше кутии с части на горния рафт. Внезапно хукна. Аз го последвах и ние префучахме през предния изход и после надолу по уличката. Добър бегач беше. След това разбрах, че в гимназията е бил градски шампион на четвърт миля. Тичах на четири крачки след него. Колата му беше паркирана зад ъгъла. Той отключи, влязохме и потеглихме.
— Мени, няма да успеем.
— Ще успеем. Ще карам като луд.
— Дотам сигурно има девет-десет мили. Трябва да стигнем, да паркираме, после да стигнем от паркинга до касата за залозите.
— Ще карам като луд. Ще успеем.
— Не трябва да спираме на светофарите.
Мени имаше почти нова кола и знаеше как да сменя платната.
— Залагал съм на всички хиподруми в тази страна.
— И на „Калиент“?
— Да, и там. Копелетата взимат двайсет и пет процента.
— Знам.
— В Германия е още по-лошо. В Германия ти взимат петдесет процента.
— И има ли изобщо играчи?
— Да бе. Има играчи. Тъпи копелета, мислят си, че е достатъчно да уцелят победителя.
— Нас ни набутват с шестнайсет процента, и това ти стига.
— Много е. Но един добър играч може да печели.
— Така е.
— Мамка му, червено!
— Заеби го. Карай направо!
— Ще се прехвърля в дясното — Мени рязко смени платното и мина в дясното. — Гледай за полицейски коли.
— Добре — Мени наистина караше страхотно. Ако залагаше на коне, така добре както караше, Мени бе победител.
— Женен ли си?
— Само това оставаше.
— Жени?
— От време на време. Но винаги за кратко.
— Защо? Какъв е проблемът?
— Жената ти запълва цялото време. Човек трябва да си прецени какво иска.
— Предполагам има момент и на емоционално изчерпване.
— И физическо. Искат да се ебат ден и нощ.
— Намери си някоя, дето ти е гот да я ебеш.
— Да, обаче ако пиеш и играеш хазарт си мислят, че това накърнява любовта им.
— Намери си някоя, която обича да пие, да играе хазарт и да се ебе.
— Та кой иска такава жена?
Тогава стигнахме до паркинга. След седмото състезание паркирането беше безплатно, а също и достъпът до пистата. Нямахме програма и това беше проблем. Ако някой кон бе отстранен от състезанието, нямаше как да разбереш кой кон на дъската е твоя.
Мени заключи колата. Хукнахме. В паркинга Мени дръпна с десет метра. Минахме през входа и продължихме надолу през тунела. Мени задържа преднината си от десет метра през цялото му продължение, а в „Холивуд Парк“ той е доста дълъг. На излизане от тунела, когато влязохме в самия хиподрум скъсих дистанцията и тичах на пет метра зад Мени. Конете вече бяха на старта. Спринтирахме към гишетата за приемане на залозите.