Factotum (Момче за всичко)
- Автор: Буковски Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Factotum (Момче за всичко)». Краткое содержание книги:
— Да — казах аз, — тъй и тъй, поне да пием още. Като се сетя, че трябва да пиша либрето за операта на Уилбър осъзнавам, колко отвратителен е станал живота ми.
— И без това вече е бесен — каза Лора. — Поне да се напием.
Джери слезе и се присъедини към нас.
— Грейс се сърди, заради петдесетте долара на месец, които му измъкнах от стиснатия гъз. По дяволите, да не ми е лесно. Щом тя изчезне, се нахвърля отгоре ми и започва да шиба. Все не му стига. Страх го е, че ще умре и гледа да си го вкарва колкото може повече.
Тя си изпи чашата и отново си наля.
— Трябваше да си остана в „Сиърс Роубък“. Имах си хубава работа.
Всички пихме за това.
34
Когато влязохме в пристанището, Грейс вече се бе присъединила към нас. Все още бе с шала си и не говореше, но пиеше. Всички пиехме. Всички пиехме, когато Уилбър слезе по стълбите. Той стоеше и ни гледаше.
— Връщам се след малко — каза той.
Бе следобед. Чакахме и пиехме. Момичетата започнаха да спорят как да работят Уилбър. Качих се в една от койките и заспах. Когато се събудих бе късно вечер и студено.
— Къде е Уилбър? — попитах аз.
— Още не се е върнал — каза Джери. — Бесен е.
— Ще се върне — каза Лора. — Грейс е тук.
— Пет пари не давам дали ще се върне — каза Грейс. — Имаме достатъчно храна и пиене за цялата персийска армия.
И така аз се оказах на най-голямата яхта в пристанището заедно с три жени. Само че беше много студено. Океанът излъчваше мраз. Станах, налях си една чаша и отново пропълзях под завивките.
— Господи, колко е студено — каза Джери. — Искам да се мушна при теб да се стопля — тя изрита обувките си и се качи при мен.
Лора и Грейс бяха пияни и спореха за нещо. Джери беше мъничка и закръглена, много закръглена, само за гушене. Притисна се до мен.
— Господи, студ. Прегърни ме.
— А Лора… — казах аз.
— Заеби я Лора.
— Искам да кажа, че може да се разсърди.
— Няма. Ние сме приятелки. Виж — Джери седна на койката. — Лора, Лора…
— Да?
— Виж. Искам да се стопля. Нали може?
— Може — каза Лора.
Джери се мушна под завивките.
— Видя ли, каза, че може.
— Добре — казах аз, сложих ръка на задника й и я целунах.
— Само не прекалявайте — каза Лора.
— Само ме е прегърнал.
Пъхнах ръка под роклята й, започнах да й свалям бикините. Беше трудно. Когато най-накрая успя да ги събуе, бях повече от готов. Езикът й се стрелкаше в устата ми. Правехме се на небрежни, докато се чукахме странично. Няколко пъти се измъквах, но Джери отново си го вкарваше.
— Само не прекалявайте — повтори Лора. Отново се изплъзна, а Джери го хвана и стисна.
— Само ми го държи — казах на Лора. Джери се закиска и отново си го вкара. Остана вътре. Аз все повече се разгорещявах.
— Мръсна кучка — прошепнах й аз. — Обичам те! — започнах да се празня.
Джери стана от койката и отиде в банята. Грейс ни правеше сандвич с телешко печено. Скочих от койката долу и ние всички ядохме сандвичи, картофена салата, домати и ябълков сладкиш. Бяхме гладни.
— Наистина се стоплих — каза Джери. — Хенри е като печка.
— И аз умирам от студ — каза Грейс. — Мисля да опитам тази печка. Имаш ли нещо против, Лора?
— Не. Само не прекалявайте.
— Какво значи да не прекаляваме?
— Знаеш какво имам предвид.
Като се наядохме, аз се качих в койката и Грейс дойде с мен. Тя бе най-високата от трите. Никога не бях се озовавал в едно легло с толкова висока жена. Целунах я. Езикът й ми отговори. Жените, помислих аз, жените са магия. Какви приказни създания са те! Пуснах ръка под полата й и задърпах бикините. Пътят надолу бе дълъг.
— Какво по дяволите правиш? — прошепна тя.
— Свалям ти бикините.
— Защо?
— Ще те еба.
— Просто искам да се стопля.
— Ще те еба.
— Лора е моя приятелка. Аз съм гадже на Уилбър.
— Ще те еба.
— Какво правиш?
— Опитвам се да си го вкарам.
— Не!
— Помогни ми, по дяволите.
— Вкарай си го сам.
— Помогни ми.
— Вкарай си го сам. Лора ми е приятелка.
— Това пък какво общо има?
— Какво?
— Забрави.
— Виж, аз още не съм готова.
— Ето пръста ми.
— О, по-леко. Покажи известно уважение към дамата.
— Добре, добре. Така става ли?
— Става. По-високо. Там! Да! Даа!
— Ей, да не правите нещо? — каза Лора.
— Не. Просто я топля.
— Чудя се, кога ли ще се върне Уилбър? — каза Джери.
— Ако ще да се връща. Изобщо не ме интересува — казах аз, като влизах в Грейс. Тя изстена. Добре беше. Започнах съвсем бавно, с отмерени тласъци. Не се измъкваше като с Джери.