Factotum (Момче за всичко)
- Автор: Буковски Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Factotum (Момче за всичко)». Краткое содержание книги:
Напълних една водна чаша догоре с вино — отвратително на вкус и затова, като го преглъщаш, трябва да мислиш за друго, иначе веднага тръгва обратно. Винаги пусках друг филм на екрана в главата си. Представях си стар шотландски замък покрит с мъх — подвижни мостове, синьо езеро, дървета, синьо небе, пухкави облаци. Или си представях сексапилна дама, която бавно, много бавно събува чифт копринени чорапи. Този път пуснах филма с копринените чорапи.
Вкарах виното.
— Тръгвам. Чао, Джан.
— Чао, Хенри.
Минах по коридора, слязох по стълбите, минах тихо покрай апартамента на управителя (не бяхме си платили навреме наема) и излязох на улицата. Тръгнах надолу по хълма. Озовах се на ъгъла на Шеста и „Юниън“. Пресякох Шеста улица и закрачих на изток. Стигнах до едно малко магазинче. Минах покрай него, после се обърнах и се върнах. Сергията със зеленчуците беше отвън. Там бяха наредени домати, краставици, портокали, ананаси и грейпфрути. Стоях и ги гледах. Погледнах в магазина — старец с престилка. Говореше с една жена. Взех една краставица, напъхах я в джоба си и се отдалечих. Бях направил петнадесет крачки, когато чух зад себе си:
— Хей, господине! ГОСПОДИНЕ! Върнете се с тази КРАСТАВИЦА или ще извикам ЧЕНГЕТАТА! Ако не искате да отидете в ЗАТВОРА, веднага върнете КРАСТАВИЦАТА!
Обърнах се и изминах дългия обратен път. Трима или четирима човека стояха и гледаха. Извадих краставицата от джоба си и я сложих върху купа с краставици. Тръгнах на запад. Нагоре по улица „Юниън“, нагоре по западната страна на хълма, нагоре по стълбите и отворих вратата. Джан вдигна глава от чашата си.
— Аз съм пълен нещастник — казах аз. — Не мога да открадна дори една краставица.
— Карай…
— Сложи палачинките.
Взех бутилката и си напълних една чаша.
… Яздех камила през Сахара. Имах огромен нос, нещо като клюн на орел, но въпреки това бях много красив, да, в бяла роба на зелени ивици. Пък и бях храбър, бях убил много хора. На кръста ми висеше голям ятаган. Яздех към шатра, където четиринайсетгодишно момиченце, надарено с безкрайна мъдрост и неперфориран химен, нетърпеливо ме очакваше върху дебел персийски килим…
Алкохолът влезе. Отровата разтърси тялото ми. Усещах миризмата на изгоряло брашно с вода. Налях на Джан, отново налях на себе си.
В някакъв момент през една от нашите кошмарни нощи Втората световна война беше свършила. За мен войната бе далечна и смътна реалност, но сега тя напълно бе изчезнала. И без това беше трудно да се намери работа, а сега стана почти невъзможно. Ставах рано и обикалях всички държавни трудови борси, като започвах с Борсата за селскостопански труд. Със страшни мъки и махмурлук ставах в четири и трийсет сутринта и обикновено се прибирах още преди обяд. Обикалях безкрайно трудовите борси. Понякога си намирах работа за по един ден, разтоварване на вагон или нещо друго, но само в частните агенции, които взимаха една трета от надницата. Съответно, парите бяха много малко и ние съвсем го закъсахме с наема. Но смело редяхме празните винени бутилки, чукахме се, биехме се и чакахме.
Когато се намираха малко пари, отивахме в „Големия централен магазин“, за да си купим евтино месо, моркови, картофи, лук и целина. Слагахме всичко в една голяма тенджера, седяхме и си говорехме и знаехме, че ще ядем, усещахме миризмата на лука, на зеленчуците, на месото, чувахме го как къкри. Свивахме си цигари, хвърляхме се в кревата, ставахме и пеехме песни. Понякога управителят идваше и ни казваше да пазим тишина, а и ни напомняше, че не сме си платили наема. Другите наематели не се оплакваха от скандалите ни, но не харесваха как пеем: I Got Plenty Of Nothing; Old Man River; Buttons and Bows: Tumbling Along With The Tumbling Tumbleweeds; God Bless America; Deutschland über Alles; Bonaparte’s Retreat; I Get The Blues When It Rains; Keep Your Sunny Side Up; No More Money In The Bank; Who’s Afraid Of The Big Bad Wolf; When The Deep Purple Falls; A Tiskit A Tasket; I Married An Angel; Poor Little Lambs Gone Astray; I Want A Gal Just Like The Gal Who Married Dear Old Dad; How The Hell Ya Gonna Keep Them Down On The Farm; If I’d Known You Were Coming I’d A Baked A Cake…
43
Една сутрин ми беше много лошо и не можах да стана в четири и трийсет — или според нашия часовник седем часа и двайсет й седем минути и половина. Спрях звънеца и продължих да спя. След няколко часа откъм коридора се чу силен шум.
— Какво по дяволите става? — попита Джан.
Станах от леглото. Спях по гащи. Гащите бяха изцапани — бършехме се с вестници, които мачкахме с ръце, за да станат по-меки и аз често не успявах добре да се избърша. Гащите ми също така бяха парцаливи, целите в дупки от цигари, там, където огънчето бе падало в скута ми.