Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Няма нужда да ми благодариш. Това не е комплимент, а самата истина — продължи Джил. — Ти просто си свиня в човешки образ. И ако искаш да разбереш какво мисля за всичко това — продължи да вдига градусите тя, — ще ти кажа. Мисля, че си се забъркал с някаква жена.
— Ти си луда. Къде според тебе мога да срещна някаква жена?
— Мисля, че имаш безброй възможности. Ти непрекъснато ходиш някъде с тая твоя кола, понякога те няма дори седмица. Откъде да знам дали не си прекарваш времето в компанията на разни въртиопашки.
— Джил, аз няма да погледна такава жена дори да ми я поднесеш в посребрено блюдо и поръсена с пресен джоджен.
— Не ти вярвам.
— Та точно ти, ако не ме лъже паметта — възмути се Бил, — преди две секунди и половина викаше с пълно гърло, че между нас трябвало да има абсолютно доверие. Жени! — заключи горчиво Бил. — Жени! Господи, какъв пол!
Точно в тая гордиевовъзлеста ситуация се появи Джийвс, носейки съсъда с живителната течност.
— Вашето уиски със сода, милорд — изрече той така тържествено, като че ли президентът на Съединените американски щати се обръща към някой заслужил гражданин с думите: „Приемете този медал за заслуги“.
Бил пое еликсира с благодарност.
— Благодаря ти, Джийвс. Бог да те поживи! Нито миг по-рано от необходимото.
— Сър Родерик и лейди Кармойл са на алеята с тисовете и питат дали могат да ви видят.
— Рори и Моук? Те пък откъде изскочиха? Мислех, че Моук е в Ямайка.
— Доколкото разбрах, Нейна светлост се е завърнала тази сутрин, а сър Родерик е получил разрешение да отсъства от магазина и да я придружи до тук. Те изразиха желание да уведомя Ваша светлост, че ще се радват да обменят с вас няколко думи в удобно за вас време преди пристигането на госпожа Спотсуърт.
— Преди какво? На кого? Коя, за бога, е тази госпожа Спотсуърт?
— Една дама от Америка, с която Нейна светлост се е запознала в Ню Йорк. Очакват я да дойде тук тази вечер. Доколкото разбрах от думите на Нейна светлост и сър Родерик, госпожа Спотсуърт има определено намерение да купи къщата.
Бил хлъцна.
— Да купи къщата?
— Да, милорд.
— Тази къща?
— Да, милорд.
— Искаш да кажеш Роастър Аби?
— Да, милорд.
— Ти се майтапиш, Джийвс.
— Не бих си позволил подобна волност, милорд.
— Значи съвсем сериозно твърдиш, че някаква американка, която е била затворена в лудница и е успяла да се измъкне навън с помощта на фалшиви мустаци, има намерение да брои пари за тая развалина?
— Това беше общата насока на съобщението, което Нейна светлост и сър Родерик ми поръчаха да предам на Ваша светлост.
Бил пое дълбоко дъх.
— Е, аз съм разбит. Това само доказва, че по света живеят всякакви кукундели. Ще остане ли да пренощува?
— Така разбрах, милорд.
— Тогава може би ще трябва да махнеш от коридора двете кофи, които сложи под мансардния прозорец, за да тече в тях водата.
— Да, милорд. Ще сложа и още няколко допълнителни кабарчета, за да държат по-здраво тапета. Къде Негова светлост мисли да настани госпожа Спотсуърт?
— Мисля, че най-подходяща е стаята на кралица Елизабет. Това е най-доброто, с което разполагаме.
— Да, милорд. Ще добавя мрежа в комина, за да предотвратя внезапна поява в помещението на някой от прилепите, които гнездят вътре.
— Но се страхувам, че не можем да й предложим баня.
— Аз също, милорд.
— Все пак, ако иска да си вземе един душ, може да дойде с едно сапунче под прозореца. Там поне има течаща вода колкото ти душа иска.
Джийвс сви устни.
— Ако ми позволите да отбележа, милорд, не е препоръчително Ваша светлост да отправя подобни забележки. Милорд може да се разсее за момент и да изпусне някоя близка по смисъл духовитост и в присъствието на госпожа Спотсуърт.
Джил, която бе отправила гневен взор навън през френския прозорец, се обърна и се заслуша в разговора доста развълнувано. Избликът й на негодувание, който я беше подтикнал да прибегне до сравнения на любимия с представители на животинското царство, се бе уталожил напълно. Гневът не издържа съревнованието с невероятната новина. От страна на Джил войната бе приключена и затова тя веднага се съюзи с Джийвс.
— Точно така, тъпчо — намеси се тя в разговора. — Дори не трябва да ти минават през ум подобни мисли. О, Бил, не е ли чудесно! Ако това стане, ще имаш достатъчно пари, за да купиш ферма. Сигурна съм, че ще можем да се справим чудесно — аз като ветеринарен лекар, а ти с твоите земеделски познания на експерт.
— Моите какво?
Джийвс се покашля.
— Мисля, че госпожица Уайвърн иска да изтъкне факта, че вие сте набрали богат опит, работейки за Земеделската управа.