Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Кайл се съсредоточи за момент върху нея и установи, че кракът е счупен на няколко места и не гладко, така че парченца кост бяха се забили в плътта и вече бяха причинили възпаление. Падането от мотоциклета се бе оказало по-тежко, отколкото той предполагаше.
Но повредата не беше непоправима. Още преди детето да се върне с обещаната вода, Кайл активира известен брой скрити защитни механизми, които даваха възможност тялото му да се справи с инфекцията в рамките на няколко часа. Същевременно той започна внимателен процес на лечение. Усети леко боцкане в десния крак и болката изчезна мигновено. Би могъл да излекува счупването и за няколко минути, но не биваше да го прави. Беше спечелил доверието на тези хора тук, но още не разполагаше с необходимата му информация.
Детето се върна, като държеше в ръце дървена купа с плоско дъно, пълна с вода. То внимателно коленичи до него, остави купата, после пъхна едната си ръка под тила му, за да подпре главата му. След това с другата ръка отново вдигна купата и я опря до устните му.
— Ето — каза то. — Пий. Но внимателно. Само на малки глътки, обещай ми!
Кайл направи опит да кимне, отвори уста и отпи. Водата имаше лош вкус. Беше топла и престояла, и пълна с болестопричинители, а Кайл дори не се нуждаеше от нея — сега, когато отново напълно контролираше тялото си, можеше предпазливо да освободи част от капсулованите водни запаси и по такъв начин да регулира застрашителната липса на вода. Въпреки това той пи на големи, жадни глътки, така че детето накрая поклати глава и отдръпна купата с въздишка на съжаление.
— Не толкова припряно — каза то. — Ще получиш колкото искаш, но трябва да пиеш по-бавно.
— Жаден съм — прошепна Кайл. Гласът му трепереше.
— Зная — каза детето хуманоид. — Имаш температура. Обаче Стенли ми забрани да ти давам твърде много вода, преди да те е прегледал. Ти лежа и бълнува дванайсет часа.
Дванайсет часа? Кайл се стресна. Над два пъти повече от предвиденото. Нещо не беше както трябва. Тялото му беше увредено по-тежко, отколкото би трябвало да бъде.
Момичето забеляза уплахата му и, естествено, я изтълкува напълно погрешно.
— Не се тревожи — бързо каза то. — Ти си извън всякаква опасност. Стенли е добър лекар. — То стана. — Сега ще го доведа, съгласен ли си?
Кайл кимна. Момичето още веднъж му се усмихна окуражително, после се обърнали изчезна от колибата.
Дванайсет часа? Той не би трябвало да лежи дванайсет часа с температура. И после този лекар — очевидно местното название за биохимик. Какво беше направил той и какво беше открил? Кайл знаеше, че тялото му би издържало на бегъл преглед. На пръв поглед той по нищо не се отличаваше от местните жители, но някой, който разбира от биология, би забелязал разликите.
Той тревожно се вслуша в себе си. Подозрението му се потвърди: в тялото му имаше чужди субстанции. Примитивни химикали, които лекарят му беше дал в старанието си да свали температурата и да стабилизира общото му състояние бяха постигнали точно обратното. Наистина, Кайл изглеждаше като човек, но не беше. Непознатите химикали бяха атакували застрашително телесното му равновесие и бяха довели до тревожна дестабилизация. Без следа от страх Кайл разбра, че за малко не бе умрял. Той бързо изхвърли различните органични отрови, с които хуманоидът почти го беше убил, като обърна особено внимание на това да не променя нищо във външността си.
Все още изглеждаше по-скоро мъртъв, отколкото жив, когато детето се върна, придружено от още трима други планетяни, два мъжки и един женски екземпляр, всички значително по-възрастни от детето. Единият от мъжете мълчаливо коленичи до него, опипа челото му, погледна в очите му и после опипа с пръсти превързания десен крак. Кайл реши, че този мъж трябва да е Стенли.
— Съвсем не изглежда зле — каза Стенли, след като свърши с прегледа. — Струва ми се, че най-страшното вече е минало. Вие сте жилаво момче, а?
Гласът му звучеше малко несигурно. Кайл се питаше дали е предизвикал подозрение. Възможно беше прекалено да е форсирал процеса на лечението. Реши при пръв удобен случай да убие лекаря. А гласно каза:
— Горе-долу. Вече се чувствам… по-добре.
Лекарят се усмихна.
— Ама, разбира се — подигравателно каза той. — Ей сега ще станете и ще изтръгвате дървета, а? — Той се ухили, отново се изправи и направи място на другите двама хуманоиди. Кайл внимателно ги огледа. Мъжът беше стар — в последната четвърт от житейската прогноза, жената — малко по-млада, но състарена, с големи, зле излекувани белези по ръцете. Движенията й бяха малко по-бързи от тези на мъжа, а погледът — по-суров. Без съмнение, тя беше по-опасната от двамата.