Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Тайдуъл се канеше да й отвърне, но Черити се обърна отново към Лидия.
— Какво става с децата, които отвеждат в Шаитаан? — попита тя.
— Посвещават ги на Шаит и… и ги отвеждат — отвърна Лидия с треперещ глас.
— Къде?
Лидия сви рамене.
— Никой не знае — отвърна тя. — Но моята сестра е… е участвала няколко пъти. Тя ми е разказвала, че отвеждат посветените в една голяма зала под Шаитаан, откъдето тръгва пътят за Ню Йорк.
— За Ню Йорк? — Кент не си правеше труда да прикрива неверието си. — Това са почти хиляда мили.
— Знам — каза Лидия. — Чувала съм го от нея. Тя… тя каза, че веднъж е била там.
— Но това е абсолютно невъзможно! — запротестира Тайдуъл. — Тя лъже!
— Не — тихо каза Черити. — Тя казва истината.
Тайдуъл я погледна мрачно, Кенг също въпросително повдигна вежди, но Черити не им обърна внимание и отново се обърна към Лидия.
— Една голяма зала с метален пръстен по средата, който виси в безтегловност над пода, нали?
Лидия кимна.
— Точно така — каза тя. — Но ти откъде знаеш за него?
— Това би било интересно и за мен — коварно добави Тайдуъл.
— Трансмитер на материя — каза Черити. Обяснението беше толкова просто, че й се щеше сама да си удари плесница. — Шаитаан не е нищо друго освен трансмитерна станция.
От погледа на Кент ясно се виждаше колко малко му говори тази дума.
— Един вид… предавател — поясни тя. — Само че не пренася радиовълни или образи, а твърда материя.
— Не говориш сериозно — изумено промърмори Кент.
— По този начин ме доведоха тук, Кент — отвърна Черити. — Те ни изпратиха един от тези проклети предаватели. Трябваше да го унищожим. Ние дори можехме да го направим, но… не знаехме какво е дошло при нас. А когато разбрахме, беше прекалено късно. — В гласа й се долови горчивина. Тя погледна към Арсън. — Нещото, което вие наричате Черната крепост, струва ми се, е корабът на Северния полюс. Нищо друго освен трансмитерна база. Вероятно на Земята има стотици от тях.
Изминаха няколко секунди, преди тя да забележи внезапно настъпилото мълчание. А после още известно време, докато проумя защо изведнъж всички се взираха в нея, а не в Лидия.
— Ти каза ние? — попита Кент. — Какво искаш да кажеш? Има още такива като теб?
— Да — каза Черити, но веднага се поправи и поклати глава. — По-точно казано, не. Не вярвам.
Тя помълча още миг, после с тих, но много суров глас започна да разказва.
4
Нечия ръка лежеше на челото му; тясна и хладна, и много лека — ръката на дете или на някой много дребен на ръст планетянин. Шумове — гласове, твърде далече, за да може да разбере думите, стъпки, смях: делнични шумове в човешко селище. Никаква заплаха.
Кайл отвори очи. Полезрението му беше много стеснено и в първия момент той се затрудни да фиксира погледа си, всичко беше размазано, мрачно, светлината беше леко изместена в червения спектър. Някой седеше до него, взираше се в лицето му и продължаваше нежно да гали с ръка челото му. Имаше температура. Докосването на тясната ръка му беше особено приятно. Беше ужасно жаден.
— Разбираш ли ме?
Гласът звучеше така младежки, както се усещаше и докосването на ръката. Кайл кимна слабо, за момент се съсредоточи върху това да коригира своето излязло от контрол зрение и с тихо изумление отбеляза какво усилие му костваше това.
Размазаното светло петно се избистри в тясно лице, обгърнато от черна, дълга до раменете коса, лицето на момиче, както и бе предположил. Понечи да каже нещо, но гласът му изневери. Небцето му беше подуто и твърдо. Жаждата беше достигнала силата на истинска физическа болка.
— Почакай — каза детето. — Ще ти донеса вода. Не се движи.
То стана и изчезна от полезрението му, но не напусна колибата. Кайл го чуваше да шета някъде вдясно от себе си. Падането и припадъкът бяха програмирани; четири, най-много пет часа беше лежал, измъчван от треската и беше бълнувал думи, които неговото никога незаспиващо подсъзнание педантично беше проверявало. Знаеше, че сега вече е спечелил доверието на планетяните — привидно несвързаните думи и изречения го бяха представили за такъв, за какъвто го представяше и външността му. Той бързо обобщи още веднъж какво беше говорил в съня си и със задоволство регистрира, че не беше допуснал никаква грешка. Въпреки това нещо не беше наред. Беше по-изтощен, отколкото би трябвало да бъде, както и много по-жаден. Липсата на вода беше придобила заплашителни размери. В десния му крак пулсираше силна, туптяща болка.