Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Зная — каза то.
Кайл се усмихна.
— Тогава ми обещай нещо — меко каза той. — Аз не мога да мръдна от тук, но ти можеш да се погрижиш някой да бъде изпратен при Скудър. Предупредете го. И изчезвайте от тук, преди да се е появил този убиец.
Момичето мълчеше. Изглеждаше объркано. После кимна, но веднага след това поклати глава.
— Бих го направила, обаче…
— Ти не ми вярваш — констатира Кайл. Гласът му звучеше обидено, но не укоризнено. Въпреки това той знаеше, че е предизвикал силно чувство за вина у момичето. Толкова лесно можеше да се въздейства върху тези хуманоиди.
— Не е това — каза момичето. То се усмихна нервно, неочаквано се обърна и бързо почти уплашено погледна към вратата, сякаш се страхуваше да не ги подслушват.
— Ами?
— Те бяха тук, вярно е — със запъване продължи момичето. — Но дори и Лиз не знае накъде тръгнаха. Скудър мислеше, че… би било по-безопасно, ако тя не знае. Искаха да поемат на изток.
— Към крайбрежието?
Момичето безпомощно сви рамене.
— Не зная — несигурно каза то. — Джуджето, което беше с тях разказваше за някакви бунтовници. Но тук никой не знае къде точно се намират те.
Кайл замълча за момент. Не изпитваше никакво разочарование. Имаше следа — не много добра, но все пак следа. Сега за него вече нямаше никакви причини да остава по-дълго. Знаеше, че момичето казва истината. Той самият не би действал по-различно, ако беше на мястото на Скудър и Леърд.
Той седна. Момичето се изплаши — и застина на мястото си, когато видя каква невероятна промяна ставаше с Кайл.
Издраното лице на Кайл се изглади. Следите от треска и жажда изчезнаха за секунди. Изведнъж по ръцете му вече нямаше никакви белези, а за секунда сивата превръзка на рамото му започна да се движи като живо същество, когато плътта под нея се изглади и раната, която Кайл беше създал само със силата на волята си изчезна.
Кайл не даде възможност на момичето да даде предупредителен вик. Той го уби, стана и в следващите три минути се концентрира върху лечението на счупения си крак. После напусна колибата.
Когато половин час по-късно напускаше селото, в малката скалиста долина всички бяха мъртви.
5
Това, което някога беше Денвър, Колорадо, сега беше град в развалини. Гордият силует със своите устремени нагоре небостъргачи беше изчезнал, както и малките, кокетни вилни зони, които обграждаха ситито.
Гледката разтърси Черити по-силно, отколкото й се искаше да признае. Повече от останалите, повече от самата Лидия, която само допреди по-малко от час с горчивина беше разказвала какво бяха направили нашествениците с родината й. Може би защото тя беше единствената от всички тук, която беше познавала този град.
— Ето там. — Лидия посочи една ограда от другата страна на улицата. Сградата беше много широка, имаше безброй прозорци и беше на шест или седем егажа. Горните два етажа бяха изгорени, а от двете страни на сградата чак до средата на улицата се издигаха купища отломки.
Твоето жилище?
Лидия поклати глава.
— На сестра ми — каза тя. — Аз не мога да се върна в къщи. Знаете какво извърших. Те ме търсят.
Черити отново съсредоточи вниманието си върху зданието. Всичко изглеждаше спокойно, почти мъртво, както и целият град — или това, което беше останало от него. Бяха срещнали едва десетина души. Но Лидия ги предупреди — очите на Морон бяха навсякъде. А новите господари търпяха много неща, но не и едно: някой да се противопоставя. Докато не заловят отново Лидия те нямаше да се откажат.
— Какво чакаш? — нетърпеливо попита Кент.
Черити му хвърли предупредителен поглед. Тук беше просто прекалено спокойно за нейния вкус. Даже ако Денвър — както знаеше от Лидия — имаше вече по-малко от пет хиляди жители, би трябвало да срещнат повече хора. Нещо тук не беше наред. Градът сякаш беше притаил дъх в очакване на нещо.
— Може би трябва първо да отида сама — каза Лидия. — Ако е капан, тогава ще се хвана само аз. Те не знаят, че вие сте тук.
— Глупости — каза Гърк. — Ти…
— Затваряй си устата, джудже — грубо го прекъсна Кент. — Тя има право. — За момент той замислено погледна към Лидия, после бръкна под якето си и извади автоматичен пистолет.
— Ето. За всеки случай. Ще дойдем веднага, щом влезеш.