Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Аз съм Антъни. Това са Стенли и Лиз. Можете ли да говорите? — започна мъжът.
Жената мълчеше. Кайл можеше да почувства недоверието й.
Той кимна.
— Къде съм?
— Може би най-напред вие ще ни отговорите на няколко въпроса, преди да поставите своите — остро каза жената, преди мъжът да успее да отговори. — Кой сте вие? Какво търсите тук при нас?
— Кайл — отвърна той. — Името ми е Кайл. Търся Скудър.
В очите на мъжа се появи ясен израз на разбиране, лицето на жената остана неподвижно.
— Кой трябва да е този? — попита тя.
Кайл въздъхна. Той с мъка се подпря на лакти, опита се да седне и отново падна назад. Нямаше сили. Температурата му все още беше прекалено висока. Той леко я понижи.
— Чуйте, Лиз — каза той. — Разбирам недоверието ви. Нямаме време за игрички. Трябва да намеря Скудър и останалите.
— Трябва ли? — Лиз тънко се усмихна. — И защо?
— Защото са в опасност — с усилие каза той. — Моля ви, аз… трябва да отида при тях.
— Никъде няма да ходите — строго го прекъсна Стенли. — Истинско чудо е, че изобщо сте още жив, добри човече. Ще останете най-малко още една седмица на легло и…
— До тогава Скудър и Черити Леърд ще бъдат мъртви — спокойно каза Кайл.
— Какво трябва да означава това? — изсъска Лиз.
Кайл изчака за миг, преди да отговори.
— Нали това се опитвам да ви обясня през цялото време — каза той. — Даниел е изпратил по петите им един мъж. Един… специалист. Трябва да ги предупредя.
— Така ли? — недоверчиво попита Лиз. — Ами ако вие сте този специалист? Само така, да предположим…
Кайл въздъхна.
— Ако бях, то тогава бих бил пълен идиот да дойда тук полумъртъв и да поема риска да бъда убит от вашия знахар — избухна той. Стенли се ухили. Кайл беше улучил верния тон. Играеше ролята на шарк. А шарките бяха известни с недотам изискания си речник. — Чуйте — продължи той след известно време. — Зная, че са били тук. Аз съм един от тях. Разделихме се, но уговорката беше да се срещнем тук.
В същия миг той разбра, че е допуснал грешка. Антъни го погледна изненадано, а недоверието в очите на Лиз се усили.
— Тук?
— Тук горе в първото човешко селище в посока на юг — грубо каза той. — Ние…
С енергично движение Лиз го накара да замълчи.
— Добре — каза тя. — Приемаме, че всичко това е вярно. Кой сте вие? Щом сте един от тях, как така сте изостанали? Скудър и останалите минаха от тук преди една седмица.
Откровеността на този отговор за момент изненада Кайл. Но после разбра, че с него Лиз не поема никакъв риск. Ако той й даде грешен отговор, тя ще го убие.
— Разкажете всичко отначало — каза Антъни. — Ние, разбира се, ви вярваме, но трябва да бъдем сигурни.
Лиз му хвърли ядосан поглед. Антъни го пренебрегна, усмихна се окуражително на Кайл и махна с ръка.
— Моля.
— Е, добре — започна Кайл. — Бяхме разделени. Аз… се забавих в града, за да взема още някои неща. Не много, може би един час, но когато се канех да потегля, пристигнаха глайтерите. — Той говореше със запъване, сякаш споменът му причиняваше физическа болка. Лиз го гледаше безизразно, но той забеляза състрадание в очите на Антъни, Стенли и момичето. Той продължи с разтреперан глас и насочи поглед в празнотата. — Беше потресаващо. Те… стреляха по всичко, което се движеше. Ние… ние се оттеглихме. Неколцина от нас се опитаха да се промъкнат, но те откриха всички. Ние, останалите, се изпокрихме в подземията.
— И? — попита Лиз, когато той не продължи, а нарочно направи пауза, сякаш се затрудняваше да изрази с думи образите от спомена си.
— Тогава дойдоха мравките — прошепна той. — Бяха стотици. Те… блокираха града и… го претърсиха къща по къща. Ние се бихме, но те… те просто бяха прекалено много. Те избиха всички.
— Всички?
Кайл кимна. После посочи превързаното си рамо.
— Имах късмет, това е всичко. Бях прострелян, но и аз улучих онази проклета мравка, преди да ме довърши. После… — Той се запъна и безпомощно вдигна ръце. — Не зная колко време съм бил в безсъзнание. Може би няколко часа, може би дни. Те някак са ме пропуснали. Сигурно са решили, че съм мъртъв.
— А после?
За момент Кайл погледна в празнотата край Лиз.