Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Това, което видя, беше ужасяващо и същевременно възхитително. Имитиращата човек обвивка беше само малко по-дебела от кутрето й, но даже и сега продължаваше да изглежда отвратително жива. Имаше безброй микроскопични жили, в които пулсираше нещо като кръв, както и други, странно безформени органи, каквито в човешкото тяло нямаше и чиято функция Черити дори не се опита да разгадае. Дори сега, когато знаеше какво има пред себе си, все така би могла да се закълне, че си има работа с жива плът и кръв, а не с изкуствена материя.
— Това е невероятно — промърмори тя. — Не разбирам много, но ми се струва, че това е най-съвършената маска, която някога е имало на тази планета. Това нещо кърви, ако го нараниш, нали?
Мъжът, който беше пристигнал заедно с Фаергал, кимна.
— Миналата година той си счупи ръката. Аз сам го шинирах. Аз… аз изобщо не съм забелязал.
— Може би тогава е бил истинският Фаергал — каза Скудър. Той смръщи чело, когато видя Черити с усилие да разглобява напълно изкуственото тяло и с погнуса да наднича вътре. — Какво търсиш?
Черити не отговори, а довърши разглеждането, макар при това да имаше чувството, че стомахът й се обръща. Чак тогава стана, избърса ножа в панталоните на мъртвеца и го върна на притежателя му.
— Нещо, което не беше там — отвърна тя. — Радиопредавател или нещо подобно.
Кент видимо се изплаши.
— Ти смяташ…
— Не — бързо го прекъсна Черити. — Не смятам. Боях се. Но там няма нищо. — А сега трябваше само да се молят нещото да не е било телепатично, добави тя наум. Но предпочиташе да не го произнася на глас. Внезапно почти съжали, че толкова основно беше разглобила шпионина насекомо. Неговият труп би могъл да им даде ценни отговори на…
Тя не беше довършила мисълта си докрай, когато откри грешката си. Останките биха могли да дадат ценни отговори на екип от учени, който работи в напълно оборудвана лаборатория. Но такова нещо вече не съществуваше. Още не се беше научила да се оправя в този свят. Вероятно никога нямаше да се научи. А вероятно и не искаше.
— Махнете това оттук — каза тя уморено, кимвайки с глава към разкъсаната празна обвивка. — А после да свършим най-сетне работата, за която сме дошли — да поговорим.
Измина повече от час, докато се събраха в импровизираната командна централа на Кент. Черити беше помолила да дойдат всички мъже, които бяха станали свидетели на ужасното събитие — разбира се, също Барт, Нет и Ел Гърк — и беше настояла засега никой да не съобщава за разкриването на Фаергал. Кент се беше съгласил с нея, а тримата водачи на бунтовниците също се бяха подчинили.
В стаята на Кент беше тясно. Малката бетонна камера беше достатъчно голяма, за да побере десет души, но в момента вътре се бяха събрали почти два пъти повече хора. По този начин поне студът се понасяше по-леко. За изненада не само на Черити, Кент беше наредил да доведат и Лидия, жената, която бяха спасили от ездачите преди два дни. Тя седеше върху един сандък и се взираше втренчено в празнотата. Но няколко пъти Черити се улови, че я наблюдава с чувство на вина, което и сама не разбираше. По някакъв начин смяташе себе си и Скудър отговорни за смъртта на детето й.
— Значи, вие търсите Даниел — започна Кент. Говореше все така тихо и малко провлачено; от всички присъстващи досега той най-зле бе преодолял ужаса си и това не се харесваше на Черити. Разбира се, шокът наистина трябва да е бил много силен, но мъж с положението на Кент имаше право на чувства само тогава, когато можеше да си го позволи. Черити го погледна угрижено. Не беше сигурна дали може да разчита на някого, който толкова лесно можеше да излезе от равновесие. За пръв път забеляза колко млад все още е той. Тя плахо кимна.
— Даниел или неговите работодатели. Най-добре и него, и тях. Но първо Даниел.
— И това не е лична работа? — попита един от тримата водачи на бунтовниците. Когато забеляза гневния поглед на Черити, той се усмихна извинително и разпери ръце в пояснителен жест. — Ние не сме много, а и измина доста време, докато беше изградена организацията. Ние…
— … не държим особено да бъдем въвлечени в лично отмъщение — довърши изречението мъжът до него. — За такова нещо залогът е прекалено голям. Говореше много тихо, но някак по-решително от другия.
— Може би дори имате право — невъзмутимо каза Черити.
Мъжът я стрелна с поглед, после рязко се обърна. Размаха пръст и почти обвинително го насочи към Скудър.
— Както изглежда, май наистина сте тези, за които се представяте. Но не знам дали моите хора ще искат да работят заедно с един шарк.