Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Беше вчера, не, онзи ден — прошепна той. — Аз… намерих вода и малко морфин, за да успокоя болките. Исках да се махна. Мравките се бяха изтеглили, след като бяха избили всички. А после се приземи онзи глайтер.
— Какъв глайтер? — недоверчиво попита Лиз.
Кайл трябваше да изходи от предположението, че транспортният кораб е прелетял над селището. Не знаеше какъв курс е поел.
— Нещо огромно — отвърна той. — Един вид… диск, с диаметър почти половин миля. Никога преди това не съм виждал подобно нещо. Няколко мравки излязоха отвътре, а после… — Той погледна Лиз, сякаш сам не вярваше в това, което говори. — Предполагам, че беше самият Даниел — продължи той. — Един мъж с черно облекло, със знака на Морон. Във всеки случай някой с голяма власт. Не беше сам. С него беше една мравка и един… един друг мъж. Можех да чуя разговора им.
— И този друг мъж беше преследвачът, за когото говорехте? — Недоверието на Лиз по никакъв начин не беше намаляло.
Кайл кимна.
— Да. Аз… не знам кой и какъв е той.
Лиз се усмихна тънко.
— Откъде ви идва на ум идеята, че един единствен човек би могъл да намери Скудър? — попита гя. — Даниел и мравките не успяха.
— Това не е нормален човек — разпалено отвърна Кайл. — Не знам какъв е, обаче… трябва да е един вид куче-преследвач. — Той възбудено вдигна ръце. — Чуйте Лиз. Аз го проследих. Неколцина… от нашите момчета бяха потърсили укритие в планината, но той ги намери. Нямаше никакви следи. Нищо, което би могло да ги издаде, а скривалището беше съвършено. На него му беше достатъчен по-малко от час, за да надуши къде се крият. Той изби всички.
Антъни го погледна, а Лиз замълча за момент. После каза:
— И сега сте убеден, че той е по петите на Скудър?
— Така е — каза Кайл. — По дяволите, не проумявате ли, че вие също сте в опасност? Той ще дойде. Карах като луд, но не мисля, че имам голяма преднина. Той ще убие всички ви!
— Не вярвам — небрежно каза Лиз. — Ние не сме напълно беззащитни. — Тя се обърна към Антъни. — Постави няколко поста!
Мъжът кимна и се отдалечи. Лиз отново се обърна към Кайл.
— Историята, която ни разказвате, е доста фантастична, не намирате ли?
— Но е вярна! — енергично запротестира Кайл. — Дявол да го вземе, ако не ми повярвате, то тогава поне изпратете някого при Скудър, който да го предупреди. Изобщо не трябва да ми казвате къде е той.
За момент Лиз го изгледа много замислено. После сви рамене, обърна се и отиде до вратата, но отново се спря.
— Ще помислим за това — каза тя. — Ако историята ви е вярна, ще видим по-нататък.
Кайл я изгледа със съвършено изигран гняв, но не каза нищо повече.
— Не бива да й се сърдите — каза Стенли. — Лиз е олицетворение на недоверието. Но без нея сигурно отдавна нямаше да бъдем между живите. — Той замълча за момент, изглежда, очакваше Кайл да отговори. — Така или иначе, това няма значение — продължи той с променен глас. — Дали ви вярваме или не — с този крак никъде няма да ходите през следващите две или три седмици. — Той се обърна към момичето. — Ти ще останеш тук и ще се грижиш за него, нали? По-късно отново ще намина.
Кайл продължи да мълчи, докато и той напусна колибата. После бавно се обърна към момичето и поклати глава:
— Какво им е на онези двамата? — попита той. — Да не би съвсем да са се побъркали или работят за мравките?
Детето се усмихна, но изглеждаше някак измъчено.
— Трябва да разбереш — каза то, докато се приближаваше. — Още малко вода? — Кайл кимна и момичето отново опря купата до устните му. — Преди четири дни имахме посещение от приятелите на Даниел — продължи то, докато той пиеше. — Те търсят Скудър. Те… убиха трима от нашите и изгориха една колиба. Лиз вече няма доверие в никого. Но тя знае, че ти казваш истината — добави то.
Кайл изненадано вдигна поглед.
— Ти говореше в съня си — обясни момичето. — Напълно объркани неща, но сега те придобиват смисъл, знаеш ли? Мисля, че тя ти вярва. Просто е предпазлива. А Стенли е прав — каза то, като посочи десния му крак. — И без това нищо не можеш да направиш.
— Мога да карам — самонадеяно отвърна Кайл. — Наред ли е машината ми?
Момичето сви рамене.
— Нищо не разбирам от това — отвърна то. — Мисля, че е наред. Но това нищо не променя. С този крак не можеш да караш, повярвай ми.
— Но някой трябва да предупреди Скудър — настоя Кайл. Сега говореше по-тихо и нещо в тона му се промени, нюанси, които момичето не можеше съзнателно да регистрира, но които упражниха въздействие върху него. Беше един вид изключително фина хипноза. Без дори да забележи, неговото слабо изразено недоверие започна да се разсейва.