Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Скудър яростно му отвърна, но Черити вече не слушаше. Използва възможността да разгледа по-подробно тримата мъже.
Арсън, мъжът точно до Кент, беше много висок и още доста млад, имаше будни очи и открито лице, но Черити просто усещаше, че въпреки силата си той е много мекушав човек. Тя се запита как ли е успял да стане водач на бунтовническа армия. До него беше Тайдуъл, мъж в началото на трийсетте, слаб, но жилав, с очи, които гледаха на света с една никога неугасваща ярост. И накрая мъжът, чието име пак беше забравила; единственият от бунтовниците, за когото все още не бе могла да си състави мнение. Може би, защото само той единствен досега не беше казал нито дума, а само гледаше ту Скудър, ту нея или Кент.
Арсън забеляза изпитателния й поглед и започна нервно да се върти на стола си. Изглеждаше така, сякаш желае да избяга много-много далеч.
— Нещо не е наред ли? — попита Черити.
Арсън неуверено се усмихна.
— Няма нищо — увери я той. — Но последният, когото ти така изпитателно гледаше, вече не е между нас.
За момент Черити го погледна смаяно, после се засмя. Тайдуъл и Скудър престанаха да се карат и я погледнаха слисано. Само Кент остана сериозен.
— Арсън може би има право — каза той. — Никой не ни гарантира, че Фаергал е бил единственият шпионин. — Той се поколеба за момент. — Вярваш ли, че можеш да провериш всички?
Черити кимна.
— Няма проблеми. А също и мъжете в другите скривалища. Но ще се въздържа.
— Защо? — остро попита Тайдуъл.
— Защото това би била най-голямата глупост, която можем да извършим — каза Скудър. Той удостои Тайдуъл с пренебрежителен поглед. „Двамата, изглежда, са станали приятели“ — с ирония си помисли Черити. — Ще бъде доста трудно да се намери убедително обяснение за изчезването на Фаергал — продължи Скудър. — Вярвате ли, че Даниел няма да събере две и две, ако с един удар всичките му шпиони изчезнат?
— Скудър има право — бързо се намеси Черити, преди Тайдуъл да успее да се обади. — Всичко трябва да остане така, както беше. Затова и аз поисках никой да не научава за случилото се тук. Зная, че е жестоко, но не трябва да се доверявате на никого от тези, които сега не са тук при нас. Дори и на най-добрите си приятели.
— О, да, разбира се — иронично каза Тайдуъл. — Та ние сме достатъчно много, почти двайсет души. Просто ще нападнем сами крепостта на Даниел. Срещу такава свръхсила той нищо не може да направи.
— Не ми трябва армия — спокойно каза Черити. — Скудър и аз ще отидем сами. Трябват ни вашите знания, а не вашите хора.
— Вие двамата срещу Даниел? — Тайдуъл се засмя насила. — Та вие сте луди.
— Може би — намеси се Кент. — Но въпреки това тя е права, Тайдуъл. — Той се опита да смекчи тона си. — Двама или двеста, това няма никакво значение. — Той въздъхна и погледна Черити. — Проблемът е съвсем друг — продължи той. — Никой не може да се приближи до Даниел. След малкия шедьовър, който току-що ни изигра, дори вярвам, че ще можеш да го откриеш. Но не можете да достигнете до него. Няма път до Ню Йорк.
— Глупости! — остро запротестира Скудър. — Хората на Даниел също успяват и…
— Няма път, по който ние да можем да минем — продължи Кент. Той направи неопределен жест в посока на север. — Мислите ли, че не сме опитвали стотици пъти? Единственият път до вътрешността на града е по въздуха. А ние нямаме летателни машини. А даже и да имахме, глайтерите на Даниел биха ги обстрелвали далеч преди да се доближат до града. Същото важи и за пътя през хълмовете.
— Ние имаме средствата и начини да се отбраняваме — каза Черити, но думите не прозвучаха убедително и в нейните собствени уши. Май просто все още не искаше да приеме истината.
— Не и срещу зоната на смъртта — убедително каза Кент. — Ние се опитахме. Една дузина добри мъже заплатиха това с живота си. Вярвате ли, че отдавна не мислим за възможността да ги улучим там, където наистина ще има резултат? — Той поклати глава, когато Черити понечи да отвърне нещо, и продължи малко по-тихо, но почти тъжно: — Бяхте прави за това, в което ни упрекнахте онзи ден. Ние не сме бунтовници, които вършат нещо сериозно. — Тайдуъл го изгледа сърдито, но Кент невъзмутимо продължи: — Въпреки това правим каквото можем. Но не можем да обявим война на Морон. За нея нямаме нито необходимите хора, нито средства.
— Или знания — добави Арсън.
Черити го погледна неразбиращо.
— Какво искаш да кажеш?