Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
За няколко секунди младата жена се поколеба дали да посегне към оръжието. После го взе от ръката му, пъхна го под якето си, без да го погледне и бързо, без да каже нито дума повече, излезе от сянката на къщите.
Черити, Кент, Гърк и Скудър я наблюдаваха внимателно, докато пресичаше улицата. Тя се движеше, без да бърза, почти отегчено, като пешеходец, който съвсем не знае накъде изобщо се е запътил. Черити изпита известно възхищение от хладнокръвието на младата жена. Но може би беше просто отчаяние. Лидия, която сега прекосяваше улицата, едва ли имаше нещо общо с онази отчаяна млада жена, която бяха спасили от ездачите.
Черити пропъди тази мисъл.
Предпазливостта й този път се оказа излишна. Лидия благополучно стигна до отсрещната страна на улицата и изчезна навътре в сградата. След малко тя отново се появи на вратата. Махна с ръка. Всичко е наред.
Един след друг те я последваха. Черити и Гърк бяха последните, които пресякоха улицата, като Гърк я държеше за ръка, за да изглеждат като жена и дете. Черити не знаеше дали заблудата функционираме — нямаше пред кого да се преструват. Улицата оставаше празна като в призрачен град.
Въпреки това тя си отдъхна облекчено, когато влязоха в пустото фоайе на някогашния небостъргач. Гърк рязко се отскубна от ръката й и свали сламената шапка от главата си, докато Кент и Скудър му се хилеха с нескрито злорадство.
— Защо не я оставиш на главата си? — с насмешка попита Кент.
— Стои ти великолепно — допълни Скудър.
Очите на Гърк мятаха отровни стрелички по посока на двамата мъже.
— Можете да си чешете езиците, колкото искате — запени се той. — Аз ще се смея последен, когато Даниел…
— Престанете — намеси се Черити. — И тримата. Имаме наистина сериозна работа.
Гърк неразбираемо изръмжа нещо, а Черити се обърна отново към Лидия.
— Къде живее сестра ти?
Лидия посочи към стълбището.
— На втория етаж. Но трябва да бъдем предпазливи. В този блок живеят и други… служители на Морон. Следвай ме, но внимавайте.
— Има ли още нещо, което си забравила да ни разкажеш? — язвително попита Скудър.
Лидия го изгледа хладно и се обърна, без да каже нито дума.
Черити внимателно се оглеждаше наоколо, докато следваха младата жена по стълбите. Сградата сигурно беше бивш хотел или голям търговски център — на една от стените все още можеше да се видят части от огромна рецепция. Имаше и цели пет асансьора, от които, разбира се, никой не работеше. По тавана и стените имаше множество следи от огън, но също така и стотици дупки с големината на юмрук — ясни следи от престрелка, която се беше разразила тук. Въпреки това всичко беше изненадващо чисто, а най-сериозните повреди даже бяха отстранени. Хората, които живееха тук, поне се бяха опитали да си създадат нещо като дом. Когато достигнаха до стълбището, откриха няколко картини по стените, а някой беше постлал пътека от различни парчета килим. Гледката би трябвало да й вдъхне кураж, но само я изпълни с още по-голямо огорчение.
Те се изкачиха до втория етаж. С жестове Лидия им даде знак, че трябва да останат на стълбите, отвори тежката огнеупорна врата, като я натисна с рамо и изчезна по коридора зад нея. Този път мина доста време, докато се върна, а когато най-сетне се появи, изглеждаше много разтревожена.
— Какво има? — попита Кент.
Лидия се поколеба.
— Сестра ми е вкъщи — отвърна тя. — Обаче не е сама. Аз… чух гласове.
— Колко?
Лидия сви рамене.
— Не зная. Три, може би четири. Звучаха много възбудено. Като че ли се караха.
Кент бръкна под якето си и извади автоматичен пистолет.
— Защо и ние да не се поскараме с тях?
Черити изобщо не отговори, а и Кент, естествено, не очакваше отговор. И той също като нея много добре знаеше, че при никакви обстоятелства не трябваше да се набиват на очи.
— Тогава ще чакаме тук — каза Черити, след като помисли малко. — Рано или късно тези посетители ще си идат. Сестра ти живее сама, нали?
— Анджелика е жрица на Шаит — отвърна Лидия, сякаш това беше достатъчно обяснение. Когато забеляза неразбиращите погледи на Черити и Скудър, тя добави: — Те са длъжни да живеят сами.
— Тогава ще чакаме тук — заяви Черити.
— Ами ако някой дойде?
— Тогава ще обясним, че правим проучване по поръчка на Пепси кола — отвърна Черити. Кент, Скудър и Лидия я погледнаха неразбиращо и тя побърза да добави. — Трябва да бъдем много предпазливи.