Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Та ние дори не знаем срещу кого в действителност се борим — отвърна бунтовникът. — Никой досега не е влизал в Черната крепост. Никой не знае кой седи вътре.
— Черната крепост?
— Главната квартира на мороните — обясни Арсън. — Сигурен съм, че и Даниел не е влизал там.
— И къде се намира?
— Ако знаех, нямаше да бъда тук — отвърна Арсън.
Черити замълча за момент. Всичко съвпадаше. Това, което чуваше, колкото и невероятно да звучеше, идеално се вписваше в представата, която си беше създала за този нов свят. Господството на Морон се крепеше на два стълба: от една страна — присъствието на неговите окупационни части и тоталната дезориентация — от друга. Те не просто бяха отнели свободата на хората. Бяха откраднали историята и с това и тяхната идентичност. Това, което в първия момент й се бе сторило смешно — абсолютната забрана да си припомня историята на Земята, ревнивият стремеж от страна на Морон да разруши социалните връзки на оцелялото й население — при по-внимателно вглеждане това се оказваше направо гениално. Черити погледна Нет и вастенландката отвърна на погледа й, но тя не вярваше, че Нет има представа какво всъщност виждаше в нея Черити. Две поколения, помисли си тя. Преди две поколения предците на това момиче са били хора като нея, американци, родени и израсли в свободна страна. Нет и нейните родители вече дори не си спомняха какъв е бил някога този свят.
Когато проумя цялото значение на тази мисъл, почувства огорчение. Може би беше пристигнала твърде късно. Още едно, най-много две поколения — и хората биха забравили, че този свят някога е бил друг. Планът на Морон беше много по-хитър, отколкото досега й се искаше да повярва. Вероятно черните бойци насекоми бяха покорили вече хиляди светове, но те не се задоволяваха само с това да поробват населението им. Имаха грижата то да забрави, че някога е било свободно.
— Още една причина да пипнем този Даниел — каза Скудър. — При това жив.
— Вече се опитахме — ядосано каза Тайдуъл. — Обаче е невъзможно. Ти си видял пръстена на смъртта около Шаитаан, нали?
Скудър кимна.
— Около Ню Йорк съществува подобен пръстен. — Той посочи лазерната пушка на Черити. — Дори със стотици от тези неща би било равносилно на самоубийство. Дори да се справите с чудовищата, които населяват зоната на смъртта, глайтерите на Даниел ще ви избият до крак, преди да изминете и десет мили.
Той каза вие, а не ние, помисли си Черити, но прогони тази мисъл. Недоверието й започваше да се превръща в болест. Трябваше да внимава и да не търси измяна и коварство във всяка необмислено казана дума.
— Но все пак трябва да има път, който да води в крепостта — каза тя. Ню Йорк беше столица на този континент, центърът, от който Даниел управляваше цяла Северна и Южна Америка. Беше направо невъзможно да прави всичко това само с помощта на телекомуникационни връзки и една шепа глайтери.
— Защо просто не попитате мен?
Не само Черити се завъртя смаяно на стола си и погледна към Лидия. Изведнъж проумя, че всички те чисто и просто бяха забравили за нея. Но жената ги беше слушала. И беше разбрала всяка дума. Лицето й беше все така неподвижно, но в очите й неочаквано се бе появило нещо, което почти ужаси Черити. Такава безгранична ярост, каквато никога досега не беше виждала у никого.
— Теб? — изненадано попита Кент.
Лидия кимна.
— Знам как можете да влезете в града.
За секунди в малкото подземно скривалище стана много тихо. Всички гледаха към Лидия, но тя гледаше към Черити, сякаш това, което искаше да каже, засягаше само тях двете.
— Ти? — каза Кент накрая. Гласът му звучеше много недоверчиво и изведнъж Черити отново си спомни колко силен беше страхът на Лидия от него и неговите хора. Изглежда, бунтовниците на Кент имаха не само приятели сред населението.
— Децата — продължи Лидия, сякаш говореше в транс. — Децата, които те събират в Шаитаан — се откарват в Ню Йорк.
Черити изненадано пое дъх, но Кент направи бърз повелителен жест и направи една крачка към Лидия.
— Откъде знаеш? — недоверчиво попита той. — Никой никога не е влизал в Шаитаан. Във всеки случай никой, който не е от техните.
— Моята сестра — отвърна Лидия. — Тя е жрица на Шаит.
— Още една причина да не ти вярваме — енергично се намеси Тайдуъл. — Тя ще ни предаде — добави той, обърнат към Кент и останалите.
— Няма да го направя! — запротестира Лидия. — Аз ги мразя. Те откраднаха децата ми. Те отвлякоха дъщерите ми и убиха сина ми.