Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Не ми плащат толкова много пари за нищо.
— Парите идват от семейството ти — усмихнах се аз и го поканих да влезе. — Знам колко ти плаща Бюрото.
— Ако харчех разумно като теб, нямаше да се нуждая от семейните средства.
В хола ми имаше барче и аз отидох зад тезгяха, защото знаех какво иска Уесли.
— „Блек Буш“? — попитах, само за да се уверя.
— Ако ти ми го сервираш.
— Стига да си го отмъкнал от службата, ще ти го сервирам по всяко време, когато поискаш.
Сложих лед в чашите и налях уиски. После отидохме в кухнята и седнахме до удобна масичка до големия прозорец, който гледаше към обраслия с растителност двор и реката. Искаше ми се да му кажа за Уинго, но бях обещала да мълча.
— Може ли първо да поговорим по работа? — попита Уесли, съблече сакото си и го преметна на облегалката на стола.
— Да, и аз имам да ти казвам нещо.
— Тогава говори първо ти.
Той пийна уиски и ме погледна в очите.
Разказах му за информацията, изтекла в медиите, и добавих:
— Ринг е проблем, който само се влошава.
— Ако е той, и аз съм на същото мнение. Трудното е да го докажем.
— За мен няма съмнение.
— Това не е достатъчно, Кей. Не можем да отстраним някого от разследване, основавайки се само на интуицията си.
— Марино чул слухове, че Ринг има връзка с известна местна репортерка. Тя работи в същата телевизия, която разполагаше с погрешната информация, че жертвата е азиатка.
Уесли не каза нищо. Знаех, че отново мисли за доказателства. И имаше право. Всичко дотук звучеше повърхностно и неубедително.
— Ринг е много умен. Знаеш ли биографията му? — попита той.
— Не знам нищо за него.
— Завършил е с отличие „Уилям и Мери“. Има две висши образования — психология и публична администрация. Вуйчо му е секретар на обществената сигурност. — Новините ставаха все по-лоши. — Казва се Харлоу Дершин и между другото е много порядъчен човек. Но не е необходимо да споменаваме, че ситуацията не е подходяща, за да отправяме обвинения, освен ако не сме сто процента сигурни.
Секретарят на обществената сигурност във Вирджиния стоеше по ранг непосредствено над шефа на полицията. По-голяма власт от вуйчото на Ринг притежаваше единствено губернаторът на щата.
— Искаш да кажеш, че Ринг е недосегаем?
— Образованието му дава ясно да се разбере, че той има високи стремежи. Хората като него искат да бъдат шефове или политици, а не ченгета.
— Хората като него се интересуват само от себе си — нетърпеливо казах аз. — На Ринг не му пука за жертвите, нито за оцелелите, които нямат представа какво се е случило с любимия им човек. Не го е грижа дали още някой ще загине.
— Доказателства — напомни ми Уесли. — Откровено казано, има много хора, включително работещите на сметището, които може да са съобщили информация на медиите.
Нямах убедителен довод, но нищо не можеше да разсее подозренията ми.
— Най-важното е да разкрием престъпленията — продължи Уесли — и най-добрият начин да го направим, е като си вършим работата и не обръщаме внимание на Ринг, както правят Марино и Григ. Трябва да проследим всяка улика и да преодолеем препятствията.
Очите му имаха цвета на кехлибар, също като светлината на лампата.
Станах и казах:
— Трябва да сложим масата.
Уесли извади чинии и отвори виното, а аз наредих охладените скариди и ги залях със соса на Бев, после нарязах лимони. Докато ядяхме коктейла, нощта се приближи и сенките се наклониха на изток.
— Това ми липсваше — рече той. — Може би не искаш да го чуеш, но е истина.
Не казах нищо, защото не желаех отново да започнем дълъг спор, който да остави без сили и двама ни.
— Както и да е. — Уесли остави вилицата си върху чинията така, както правят възпитаните хора, когато свършат да се хранят. — Благодаря. Липсваше ми, доктор Скарпета.
И се усмихна.
— Радвам се, че си тук, специален агент Уесли.
Аз също му се усмихнах и станах. Включих печката и загрях олио в тигана, докато Уесли прибираше чиниите.
— Искам да ти кажа, че мислих за снимката, която са ти изпратили. Първо трябва да установим дали наистина е на жертвата, на която днес прави аутопсия — каза той.
— Ще установя това в понеделник.
— Ако е така, убиецът коренно е променил почерка си.
— И него, и всичко останало.
Пуснах в тигана рачешките кюфтенца, които веднага започнаха да цвърчат.