Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Вандър го направи и резултатът беше поразителен. Краищата на костите и дори разкъсана плът около отрязания врат напълно съвпадаха.
— За мен всичко е ясно — казах аз.
— И за мен няма съмнение, че трупът е един и същ — съгласи се той. — Да направим разпечатка.
Вандър щракна „мишката“ и лазерният принтер забръмча. Той махна снимките от скенера и сложи онази на краката и ръцете. Започна да увеличава образите и гледката стана още по-гротескна. Кръвта оцвети покривката в яркочервено, сякаш току-що бе рукнала. Убиецът бе наредил краката като чифт обувки, а ръцете — една до друга, досущ ръкавици.
— Би трябвало да ги обърне с дланите надолу — каза Вандър. — Защо ли не го е направил?
Той приложи пространствено филтриране, за да съхрани най-важните детайли, и започна да отстранява смущенията в образа, тоест кръвта и синята покривка за маса.
— Виждаш ли линиите на пръстите? — попитах и се наведох толкова близо до него, че долових уханието на одеколона му.
— Да.
Гласът му изведнъж стана бодър и весел, защото за Вандър нямаше по-голямо удоволствие от това да разчита йероглифите на пръсти на крака и ръце. Въпреки добродушния си, разсеян вид, той беше човек, който бе изпратил хиляди хора в затвора и десетки на електрическия стол. Вандър увеличи снимката и определи произволни цветове на различните оттенъци на сивото, за да ги видим по-добре. Палците бяха малки и бледи, досущ стари пергаменти. И се виждаха линиите.
— На другите пръсти няма да видим нищо — каза той. Гледаше екрана като хипнотизиран. — Твърде са свити. Но палците се виждат ясно. Запамети това в твърдия диск. Ще поработя върху тях.
Това означаваше, че трябва да си тръгвам, и аз станах.
— Ако видя нещо, веднага ще ти го изпратя по АСИПО — добави Вандър: имаше предвид Автоматичната система за идентификация на пръстови отпечатъци, която може да сравнява непознати латентни отпечатъци с милионите, записани в съществуващата база данни.
— Добре. А аз ще започна със СОУПУ.
Той ме погледна учудено, защото Системата за оценка на убийства и за проследяване на улики беше базата данни на полицията във Вирджиния в сътрудничество с ФБР. Оттам трябваше да започнем, ако подозирахме, че случаят е местен.
— Макар да имаме основания да смятаме, че другите убийства не са извършени тук — обясних аз, — мисля, че трябва да претърсим всичко, което можем. Включително базите данни във Вирджиния.
Вандър продължаваше да гледа екрана, после каза:
— Стига да не се налага да попълвам формуляри.
В коридора имаше десетки кашони с надпис „Веществени доказателства“. Купчините стигаха до тавана. Покрай мен минаваха учени — потънали в мислите си и забързани. Носеха доклади и проби, които можеше да изпратят някого в съда за убийство. Поздравявахме се, без да забавяме крачка. Отидох в лабораторията за тъкани, която беше голяма и тиха. Там също имаше учени — бяха се навели над микроскопите или работеха на бюрата си, където бяха наредени загадъчни пакети, увити в кафява хартия.
Аарон Кос стоеше пред една ултравиолетова лампа и разглеждаше предметно стъкло през лупа, за да види какво ще научи от отразените дълги вълни.
— Добро утро — поздравих аз.
— И на теб — ухили се Кос.
Чернокос и привлекателен, той изглеждаше твърде млад, за да бъде специалист по микроскопични влакна, утайки, бои и експлозиви. Тази сутрин беше с избелели джинси и маратонки.
— Днес не си в съда — предположих аз. Съдех по дрехите, които бе облякъл.
— Не. Голям късмет. Обзалагам се, че носиш влакна.
— Бях наблизо и ми хрумна да се отбия и тук.
Бях прословута с факта, че непрекъснато им носех веществени доказателства. Учените търпеливо изпълняваха молбите ми и накрая бяха благодарни. Знаех, че ги притискам, когато случаите бяха заплетени. Но когато убиваха и разчленяваха хора, доказателствата трябваше да бъдат изследвани веднага.
— Даваш ми отсрочка от работата върху бомбаджията на пътни знаци, така ли? — усмихна се Кос.
— Не ми върви в този случай — признах аз.
— Снощи е станало още едно произшествие. На шосе 195 северно от Лабърнъм, точно под носа на специалните сили. Там, където по-рано беше трети участък. Представяш ли си?
— Да се надяваме, че извършителят ще взривява само пътни знаци.
— Да. — Той отстъпи от ултравиолетовата лампа и стана много сериозен. — Ето какво научих от онова, което ми даде. Влакна от плат, втъкнати в костта. И косми. И петно, което прилича на кръв.