Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Всъщност и аз искам да поговоря с теб — рекох аз, потискайки гнева си, за да не го излея върху него. — Когато свършиш работата си тук, ела в кабинета ми.
Не беше необходимо да ми го казва. Имах чувството, че знам. Качих се горе с асансьора и настроението ми съвсем помръкна. Уесли беше в кабинета ми и разглеждаше съобщението по електронната поща. Минах покрай него, без да забавям крачка. Трябваше ми Роуз. Когато стигнах до външния кабинет, видях, че чиновниците трескаво отговарят на телефоните, които не спираха да звънят, а секретарката ми и пазачът стояха пред прозореца и гледаха към паркинга.
Дъждът не бе намалял, но това явно не бе възпряло нито един журналист, оператор и фотограф в града. Изглеждаха пощурели, сякаш новината щеше да се отрази благоприятно на кариерата на всеки, който е бил достатъчно смел да излезе в проливния дъжд.
— Къде са Филдинг и Грант? — попитах.
Това бяха моят заместник и аспирантът тази година.
Пазачът беше бивш шериф, който обожаваше одеколоните за бръснене и елегантните костюми. Той се отдалечи от прозореца, а Роуз продължи да гледа навън.
— Доктор Филдинг е в града, а доктор Грант трябваше да се премести, защото мазето му се наводни.
Роуз се обърна с решителността на човек, готов да се бори за нападнатия си дом.
— Настаних го в приемната — каза тя.
— Значи във фоайето няма никого, така ли?
— О, има достатъчно хора — гневно каза секретарката ми. — Не исках никой да стои при онези лешояди. Независимо че стъклото е бронирано.
— Колко репортери има във фоайето?
— Петнайсет, може би двайсет — отговори пазачът. — Ходих при тях и им казах да напуснат. Те отговориха, че няма да си тръгнат, докато не чуят изявление от теб. Затова помислих, че може да напишем нещо и да…
— Ще направя изявление — прекъснах го аз.
Роуз сложи ръка на рамото ми.
— Не съм сигурна, че идеята е добра…
Прекъснах и нея.
— Остави това на мен.
Фоайето беше малко и дебелата стъклена преграда не позволяваше на никой неупълномощен човек да влезе. Завих зад ъгъла и не повярвах на очите си, като видях колко много хора се бяха натъпкали в помещението. Подът беше изцапан с отпечатъци от стъпки и мръсни локви. Журналистите ме видяха и прожекторите блеснаха. Репортерите започнаха да викат и да бутат в лицето ми микрофони и касетофони.
— Моля! Тишина! — извиках аз.
— Доктор Скарпета…
— Тихо! — още по-силно изкрещях аз и се вторачих в агресивните хора, които не можех да разбера. — А сега учтиво ще ви помоля да напуснете.
— И това ли убийство е дело на Касапина? — извиси се над останалите женски глас.
— Предстои разследване.
— Доктор Скарпета…
Познах телевизионната репортерка Пати Денвър, чието красиво лице беше на рекламните табла из целия град.
— Източници твърдят, че разглеждате случая като поредната жертва в онези серийни убийства — каза тя. — Можете ли да го потвърдите?
Не отговорих.
— Вярно ли е, че жертвата е азиатка, вероятно малолетна, и е изхвърлена от местен боклукчийски камион? — за мое учудване продължи тя. — Можем ли да предположим, че сега убиецът е във Вирджиния?
— Във Вирджиния ли е Касапина?
— Възможно ли е нарочно да е искал и другите жертви да бъдат изхвърлени тук?
Вдигнах ръка, за да ги накарам да млъкнат.
— Моментът не е подходящ за предположения. Мога само да ви кажа, че третираме случая като убийство. Жертвата е неидентифицирана бяла жена. Не е малолетна, а възрастна и молим хората, които имат информация, да се обадят на нас или на областния шериф на Съсекс.
— А ФБР?
— ФБР разследва случая.
— Тогава значи мислите, че е Касапина…
Обърнах се, набрах кода на ключалката и вратата се отвори. Не обърнах внимание на настойчивите гласове и затворих вратата след себе си. Нервите ми бяха опънати до скъсване. Бързо тръгнах по коридора и влязох в кабинета си. Уесли бе излязъл. Седнах зад бюрото и набрах номера на пейджъра на Марино. Той се обади веднага.
— Изтичането на информация трябва да спре, за бога! — възкликнах аз.
— Много добре знаем кой е — нервно каза той.
— Ринг. — Не се съмнявах в това, но не можех да го докажа.
— Трябваше да се срещна с този търтей на сметището — продължи Марино. — Това беше преди час.
— Но медиите не са имали проблеми да го намерят.