Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Майка й беше омъжена за Стюарт през времето, когато Синтия от осемгодишна стана на дванадесет — по-дългият от двата му брака. Лилиън, единственото му дете, с десет години по-голяма от Синтия, живееше с майка си в Ню Йорк и рядко посещаваше Кейп Код.
Синтия остави четката на тоалетката. Дали не беше постъпила необмислено, като беше дошла тук? От две седмици бе на свобода, парите едва щяха да й стигнат за шест месеца, не знаеше нито какво може, нито какво би искала да направи с живота си. Трябваше ли да похарчи толкова много пари, за да наеме тази вила, както и колата? Имаше ли някакъв смисъл? Какво се надяваше да постигне?
Търся игла в купа сено, помисли си тя. Влизайки в малката дневна, тя прецени, че сравнена с къщата на Стюарт тази вила беше миниатюрна, но след дългогодишното затворничество й се струваше като палат. Навън морският бриз вдигаше пенести вълни в залива. Синтия излезе на верандата, като само смътно си даваше сметка за пулсирането в китката, после притисна ръце към тялото си срещу студа. Но, о, господи, да вдъхне свеж, чист въздух, да знае, че никой не може да я спре, ако пожелае да стане в зори и да се разходи по брега, както бе правила като дете. Луната, от която липсваше една четвърт, сякаш от нея внимателно бе отрязано парче, караше залива да блести със сребристосиня нощна светлина. Но там, където блясъкът й не достигаше, водата изглеждаше тъмна и непристъпна.
Синтия гледаше невиждащо, а умът й я връщаше към ужасната нощ, когато Стюарт бе убит. После поклати глава. Не, нямаше да си позволи да мисли за това сега. Не и тази вечер. Щеше да остави покоя на това място да изпълни душата й. Щеше да си легне и да остави прозорците широко отворени, така че хладният нощен вятър да нахлуе в стаята й, да я накара да се загърне плътно със завивките и да заспи още по-дълбоко.
Утре сутринта щеше да стане рано и да се разходи по брега. Щеше да почувства мокрия пясък под стъпалата си и да потърси миди, точно както правеше като дете. Утре. Да, щеше да остави утрото да й помогне да изгради моста за завръщането си към света и да възстанови душевното си равновесие. А после щеше да започне търсенето, вероятно безнадеждно, на единствения човек, който знаеше, че тя беше казала истината.
На следващата сутрин, докато Елвира приготвяше закуска, Уили отиде с колата да донесе сутрешните вестници. Когато се върна, носеше и пликче с все още топли кифлички с боровинки.
— Поразпитах наоколо — каза той на доволната Елвира. — Всички твърдят, че най-хубавите кифлички в Кейп Код се продават в търговския дом зад пощата.
Ядоха на градинската маса на верандата. Докато отхапваше от втората си кифла с боровинки, Елвира оглеждаше хората, излезли да потичат сутринта по брега.
— Виж, ето я!
— Ето я коя!
— Синтия Латъм. Излезе поне преди час и половина. Обзалагам се, че умира от глад.
Когато Синтия изкачи стълбите откъм брега за верандата си, я посрещна усмихнатата Елвира, която я хвана под ръка.
— Аз правя най-хубавото кафе и прясно изстискан портокалов сок. Почакайте само да вкусите и кифличките с боровинки.
— Наистина не искам… — Синтия се опита да се отдръпне, но бе поведена през моравата.
Уили скочи да й донесе пейка.
— Как е китката ви? — попита той. — Елвира ужасно се притесняваше, задето сте я навехнали, когато е дошла да ви посети.
Синтия осъзна, че надигащото се в нея раздразнение отстъпва пред искрената топлота, която виждаше изписана по лицата на тази странна двойка. Уили — със закръглените си бузи, приятното изражение и гъстата грива бяла коса — й напомняше за Тип О’Нийл. Каза му го.
Уили се усмихна.
— Някакъв човек в хлебарницата току-що спомена същото. Единствената разлика е, че докато Тип беше говорител на камарата, аз бях спасител на клозетите. Пенсиониран водопроводчик съм.
Докато отпиваше от портокаловия сок и кафето и отхапваше от кифлата, Синтия слушаше първо с недоверие, а после с благоговение, докато Елвира й разказваше как спечелили от лотарията, как после отишли в Сайпръс Пойнт Спа и тя помогнала за залавянето на един убиец, как след това тръгнали с кораб за Аляска и там открила кой е умъртвил съседа им по маса.