Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Кейт, по рождение Катрин Мейфийлд, беше от някакъв затънтен щат в Средния запад, от онези, над които само прелиташ. Баща й бил агент на ФБР. Госпожа Кори все още използва моминското си име в работата или когато иска да се преструва, че не ме познава. Както вече казах, работата на Кейт е същата като моята — в Антитерористичната спецчаст, двамата всъщност сме партньори на работа, както и в живота. Една от професионалните ни разлики е, че тя е агент на ФБР като баща си и юрист като майка си, а аз съм ченге. Или по-точно бивше ченге, пенсионирано поради три-четвърти инвалидност. Е, не съм точно инвалид, но пък състоянието ми ми осигурява приличен чек всеки месец. За протокола — инвалидната пенсия е резултат от трите зле прицелени куршума, които срещнах на Западна сто и втора преди почти четири години. Всъщност се чувствам чудесно, освен ако не прекаля с пиенето и от дупките по тялото ми не започне да блика скоч.
Кейт прекъсна унеса ми.
— От работата трябва да ни плащат скоковете, както правят военните.
— Напиши докладна.
— Това е важно умение.
— За какво?
Тя подмина въпроса ми и насочи вниманието си към шейсетимата парашутисти, които блуждаеха безцелно наоколо в идиотски шарените си екипи, поздравяваха се ентусиазирано или си проверяваха един на друг раниците и ремъците. Никой — и имам предвид наистина никой — не може да докосне моята екипировка, дори жена ми. Поверил съм живота си на нея в буквалния смисъл на думата, тя е поверила своя на мен, но човек никога не знае кога на една дама няма да й стане криво за нещо.
Кейт, макар и със закъснение, все пак отговори на въпроса ми:
— Теорията ми е, че овладяването на трудни умения като скачането с парашут или алпинизма ти дава увереност в работата дори когато въпросното умение не е пряко свързано с нея.
Моята теория е, че от ФБР трябва да овладеят на първо място някои основни полицейски умения, като например как да използваш метрото или как да проследиш заподозрян, без да те блъсне такси. Но предпочетох да не изказвам мнението си.
Идеята на нашата смесена спецчаст е да се създаде съвместна сила чрез събиране на федерални агенти (които сякаш без изключение са от Айова като Лиза Симс и които си мислят, че в градския транспорт се качва целият град) и ченгета от НЙПУ, които познават града като петте си пръста и вършат по-голямата част от работата на улицата. На практика, макар и да е шантава, концепцията работи. Има обаче известно напрежение и някои малки неразбирателства между мъжете и жените от тези две много различни култури и предполагам, че това се отразява и в брака ми. И може би в нагласата ми.
Както и да е, докато Кейт оглеждаше другите парашутисти, аз погледнах пилота, който стоеше под крилото на самолета и надничаше в единия двигател. Не обичам, когато правят такива неща.
— Пилотът изглежда по-дърт и от самолета — отбелязах. — И какво наднича там, по дяволите?
Кейт хвърли поглед към самолета.
— Джон, да не те е страх?
— Не поставяй под въпрос храбростта ми. — Всъщност точно по този начин беше успяла да ме накара да започна курсовете по парашутизъм. — Ей сега се връщам.
Отидох при пилота, който имаше къса брада с цвета на алуминиевия си самолет. Отблизо изглеждаше още по-стар. Носеше бейзболна шапка на Янките, която сигурно скриваше плешиво теме, джинси и тениска с надпис „Телепортирай ме, Скоти“. Много смешно. Той откъсна вниманието си от вероятно проблематичния десен двигател и се обърна към мен.
— С нещо да ти помогна?
— Да. Как си със сърцето?
— Какво?
— Някаква резервна част ли ти трябва?
— А? О… не, просто проверявам нещо. — Представи се като Ралф и попита: — Ще скачаш ли днес?
Как позна, Ралф? По екипа в черно и синьо? Или може би по парашутната раница на гърба ми, или пък по шлема в ръцете ми?
— Ти ми кажи — отвърнах. Той загря намека и се усмихна.
— А, не позволявай на външния вид да те заблуди.
Не бях сигурен дали има предвид самолета, или себе си.
— От двигателите капе масло. — Показах му локвичките по пистата.
— Ами да де — съгласи се Ралф. — Тези стари витлови самолети направо плуват в масло. Когато се наложи да добавяме, просто изливаме един варел от двеста литра. Проблемът е, когато не виждаш масло.
— Ще успееш ли да го вдигнеш във въздуха?
— Виж сега, вие си имате парашути. Аз нямам. Трябва да ви е грижа единствено да стигнете догоре. А аз трябва да я приземявам тая бракма.