Последният скок на лъва

Обаче бих могъл да обвиня великолепната си съпруга Кейт. Когато преди три години се ожених за нея, не знаех, че навремето е била парашутистка. И когато преди половин година си го призна, ми се стори, че каза нудистка, което все някак можех да простя. Не мога да простя на себе си обаче, че успя да ме накара да се захвана с този така наречен спорт.

И тъй, ето ни тук — господин и госпожа Джон Кори, на летището на окръг Съливан, което в общи линии е в десета глуха, в северната част на щата Ню Йорк, много далеч от манхатънската ми територия. Ако си падате по природа и такива неща, планината Катскил изглежда хубаво, а беше прекрасна майска неделя с ясно небе и температури около двайсетина градуса. Най-важното за онова, което предстоеше, бе почти пълната липса на вятър — идеален ден за скачане от самолет. Нима може да има нещо по-хубаво от това?

— Възбудена съм — каза Кейт. Изглеждаше чудесно в сребристия си екип.

— Идеално. Да се връщаме в мотела.

— Това ще ми е първият скок от „Дъглас Ди Си седем Б“ — обясни тя.

— И на мен — признах чистосърдечно.

— Ще е страхотна добавка към списъка на скоковете ни.

— Наистина страхотна.

— Това е последният летящ „Ди Си седем Б“ на света.

— Не се изненадвам.

Погледнах огромния древен четиримоторен самолет. Заемаше по-голямата част от стоянката и май никога не го бяха боядисвали, ако не се броеше оранжевата мълния, минаваща по фюзелажа от носа до опашката. Голият алуминий беше придобил синьо-сивкав оттенък, какъвто може да се види по старите кафеварки. Впечатлението за кафеварка се допълваше от обстоятелството, че всички прозорци на този някога луксозен самолет бяха покрити с алуминий — естествено, без прозореца на пилотската кабина, който би могъл да се приеме за нещо като стъклена цедка… С две думи, самолетът приличаше на пълен боклук.

— Колко дърто е това чудо? — попитах жена си.

— Май е по-дърто и от теб — отвърна тя. И добави: — Но е част от историята. Също като теб.

Кейт е с петнайсет години по-млада от мен, а когато се жениш за толкова млада жена, разликата във възрастта напомня за себе си от време на време — като сега.

— Сигурна съм, че помниш тези самолети — продължи тя. Всъщност имах смътен спомен, че съм виждал подобни машини, когато отидох с родителите си на летище „Айдълуайлд“ (сега „Кенеди“) да изпращаме някакви хора. В епохата преди тероризма имаше едни наблюдателни тераси, на които можеше да се качиш и да махаш. Страхотна тръпка. Зареях се в спомените си.

— Президент беше Айзенхауер.

— Кой?

Когато преди около три години се запознах с Кейт, тя не показваше склонност към сарказма и веднъж ми посочи, че това е един от няколкото лоши навика, които е прихванала от мен. Да бе, точно така, обвинявай съпруга. Също така по онова време не ругаеше и не пиеше много, но всичко това се промени към добро под моето вещо наставничество. Всъщност тя отначало ме накара да обещая да намаля пиенето и ругаенето. За съжаление това ме направи леко слабоумен и почти ням.