Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)

— Седни! — заповяда глухо той.

— Здравей, шефе! — започна припряно младокът. — Изпотрепах се да бързам.

Козела вяло погледна часовника си. Малас беше закъснял десет минути.

— Поръчай си кафе! Кока-кола и водка за мен и не мърдай от масата!

Козела стана и излезе от заведението. В Мерцедеса имаше трима младоци и макар паркиран торпедото беше ситуирано така, че да стартира веднага. Козела навлизаше все повече в лошото си настроение и когато се върна на масата вече беше решил да даде урок на младия убиец.

— Любчо, — привидно любезно каза той — предстои ни работа, моето момче! Ако мислиш да се държиш като държавен глава, с охраната си направил две основни грешки. Главата съм аз, а тебе никаква охрана не може да те отърве, ако реша да те накажа!

— Къде сбърках, шефе! — попита недоразбрал нито ситуацията, нито настроенията му, Маласа.

— Първо ти нямаш право на Мерцедес. Мерцедесът е лимузина, момче, и в нея се возят официални лица. Ти си човек от сянката, от обратната страна на Луната. Затова още утре всички автомобили от супер класа, с които разполагате, ще бъдат разпродадени и вие ще се качите на скромни коли за чиновници. Ясен ли съм?

— Да — преглъщайки каза Маласа.

— Това ще стане под мой контрол, момче! Второ, къде живеете?

— Всеки по дома си, шефе! Дори имаме няколко квартири „на дюшеци“.

— Колко души сте?

— В София дванадесет, останалите там, където ги разположихме.

Козела дочака да му сервират водката, запали цигара и отново погледна това момче, син на един от най-близките му сътрудници, което не се посвени да унищожи семейството си заради собствения си егоизъм.

— Малас, — каза Козела — имаш ли представа каква цел преследваме и защо те инжектирам финансово?

— Не, шефе! — каза Маласа. — Знам, че един ден ще ми кажеш сам!

— Денят е днес, глупако, — каза Козела. — Тези дванадесет души, които имаш в София, трябва да превземат наркопазара от Дуранкулак до Обзор. Ясно ли ти е?

— Какво ще правим с руснаците, шефе? Повече от сто мафиотски боса действат там.

— Значи ще наемеш за всеки един от мужиците по един убиец.

— Това струва ужасни пари — възкликна Маласа.

— Колко?

— Минимум по хиляда евро на глава.

— Добре, троен реланс! — каза Козела. — Аз давам по три, останалото е твоя работа, но провалиш ли се, няма да жаля кинти за главата ти.

— Ще се опитам да не се проваля, шефе! Кога и как искаш да се проведе операцията?

— Утре и бързо. Ще отсъствам една седмица, като се върна ще те викна на доклад, Малас. Много внимавай, момче! Една погрешна крачка и с теб е свършено.

Маласа мълча известно време, после вдигна очи и се взря в него:

— Аз съм те признал за вожд, Козел! Не съм аз този, който ще изпържи близките си.

— Така ли? — каза Козела. — Аз бях близък с баща ти… да оставим тази тема. Колко души минаха в преразход от Силистра до Ботевград?

— Двадесет и четири, — отговори Маласа — но някои от тях минават за битови престъпления.