Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
— Да — тихо каза Аберман — Това е и човешко и разбираемо.
— Тогава слушай какво предстои. Аз не мога да те освободя, но не искам да те държа и като затворник. Ще рискувам, Влад. Ако срещу честна дума ти обещаеш да не съдействаш за унищожаването на моето семейство, още тази вечер ще заживееш като свободен човек, орисан да се радва на всичко това, което природата е създала. Една честна дума и в мое лице ти ще имаш тази защита, която ти е необходима на първо време. Ако до тебе се доберат хората на Молла Ясим или на фон Веер с теб е свършено, приятелю! Аз все още както ме виждаш така, стар, грохнал кон имам необходимите и умения, и структури да плувам в бандитския свят. Ти си роден за сушата, Влад! Не влизай в това море без капитан! А сега те слушам!
— Под какво име се подвизаваш, Козел? — след дълга пауза попита Влад Аберман.
— Това е маловажна информация, — каза Козела — няма да ти свърши кой знае каква работа, но щом ти е любопитно ще ти кажа. Намираме се на остров Крит, в Мегало Кастро, а аз съм богат човек и уважаван емигрант от Молдова, на име Йон Марин. Разбира се, това име няма нищо общо с истинското. За какво ти е да знаеш всичко това Влад?
— Г-н Марин, — каза младият евреин — имате ли възможност да оборудвате нещо подобно на лаборатория, далеч от погледите на властите и да ме снабдявате с продуктите, които са ми необходими?
— Да — каза Козела.
— Още нещо…, — продължи младият мъж — ако оцелея, а трябва да оцелея Козел, каква ще бъде твоята честна дума. Аз трябва да престана да бъда беден човек. Умният човек не бива да бъде беден, генерале!
— Прав си, — кимна Козела — още тази вечер ти ще заживееш в моя дом, ще те запозная с жена си, сина си. Утре ще те прехвърля в твое лично владение и ще организираме лабораторията, както ти кажеш. Имаш честната ми дума, че ако ти ми помогнеш да изпълня своята мисия, аз ще участвам във вашата кауза, макар че ми дреме ще има ли втори Холокост или не. А колкото до това дали ти ще бъдеш богат човек или не, отсега ти казвам, че ти ще бъдеш един от богатите хора на света и под фалшива самоличност ще можеш да живееш като Ага хан, където искаш на този свят. Можем да започнем с капаро, а може и с реални цени. Още тази вечер ти ще получиш един паричен масив, какъвто не си виждал в живота си. Двеста и двайсет кила долари в купюри по сто. Знаеш ли какво прави това Влад?
— Около пет милион долара — без да се замисли отговори евреина.
Този път Козела се развесели:
— Прав си, моето момче, забравих, че говоря с евреин! Ще си избереш самоличност, държава и банка. Сам ще преведеш парите си там и след това ще седнем да обсъдим твоята кауза и моята мисия. Имам ли честната ти дума, Влад?
— Козел, една трета от въпроса. Аз ще го формулирам целия. Г-н Йон Марин, имате честната ми дума, че аз ще работя акуратно с вас. Ценя вашата мисия, ще приема една кауза за своя, макар и да не е. Оттук нататък да влизаме в дълбоки води, капитане! Наздраве и благодаря!
„Аз съм пълен идиот! — мислеше Козела докато вдигаше чашата с водка, за да се чукне с него — Аз, стария бандит, съм готов да се хвана като шаран на въдицата на това подло копеле“ — мислеше той, докато чу звъна на стъклата. Следващата му мисъл беше: „Трябва да очистя този келеш на секундата — и третата и последна — Трябва да предупредя Флора, че за три дни ще имаме гости.“
— Добър вечер, Ваше благородие! — каза Козела, когато чу гласът на фон Веер.
— Не се гаврете с мен, генерале! — отговори офицера от Мосад.
— И вие с мен — каза Козела — аз съм цивилно лице. Трябва да се срещнем, Йохан! Избери една европейска столица. Колкото по-богата е държавата, толкова по-добре.
— Какво ще кажеш за Копенхаген, Козел?
— Да бъде Копенхаген. Доведи и Бенина! Това е цената на ноу-хауто.
— Ти ще доведеш ли нашия човек — попита фон Веер.
— Не, — каза Козела — нито сега, нито някога, но ще намеря човек, който ще пълни прасенцето.
— Какво? — не разбрал попита фон Веер.
— Касичката, твое благородие! И той ще бъде междинното звено. И още нещо Йохан, утре на двадесет и втори февруари ще се срещнем под Русалката. Аз ще бъда сам, вие — двамата. Ще се срещнем като близки стари приятели и ще идем там, където намерите за добре. Имай предвид обаче, че аз ще си подсигуря гърба и при най-малка подлост това, което вие наричате ноу-хау, ще попадне в ръцете на Арафат. Нямам избор. Тази сделка е задължителна. До скоро виждане, Йохан! И внимавай! Аз все още съм начело на глутницата.