Богинята на светлината

— Съгласен съм, че са прелестни, нежни и сияйни. Тази вечер аз ще ги направя още по-красиви с магията на моята безсмъртна светлина!

Истинският Аполон стоеше онемял, вторачен в собствената си карикатура. В следващия миг музиката се усили и започна лазерно шоу. Нимфите ускориха темпото на своя танц под спонтанните овации на запленената публика.

— Как смее! — изсъска Артемида, но щом пристъпи напред с пламнали очи, Аполон хвана ръката й.

— Почакай! Не можем да направим нищо пред всички тези смъртни.

— Трябва ми само моят лък и една-единствена стрела. Бакхус ще съжалява вечно за малката си безвкусна шега — рече Артемида.

Аполон поклати глава и погледна статуята, която се предполагаше, че трябва да изобразява него.

— Можеше да се потруди повече, че поне малко тази статуя да заприлича на мен.

— Това е богохулство — в гласа на Артемида прозвуча заплаха.

— Лирата ми наистина ли свети в зелено? — Аполон се опита безрезултатно да сподави смеха си. — И моля те, кажи ми, че главата ми не е толкова голяма.

Думите на сестра му бяха заглушени от рева на Бакхус:

— Прекрасна Артемида, колко красива си ти! По твоята царствена заповед призоваването ще се състои.

Беше ред на Артемида да разтвори втрещено очи, когато едно неласкаво нейно копие започна да свети. То се обърна и вдигна дебелата си ръка. Артемида зяпна, щом чу статуята да говори с механичен женски глас, нямащ нищо общо с нейния.

— Това аз смятам да направя и тази вечер дръзвам да изпратя чрез нимфите във въздуха блестящ, магията на призоваване сред вас. Така обсипвам ви с мойта сила — и тук нощес тя нека се разстила.

В същия миг нимфите започнаха да припяват в тихо хипнотично жужене, докато вървящата на запис музика избледня и се превърна в смътен фон, на който се открояваха сладките им гласове.

— Той отиде твърде далеч! — очите на Аполон потъмняха. Никой не може да се подиграва със сестра му, било то и безсмъртен. Но Аполон с изненада усети как ръката на Артемида стиска неговата. Този път тя го спря да не излезе напред.

— Чуй нимфите — гласът й излъчваше напрежение.

Аполон сподави гнева си към Бакхус и се заслуша в песента на нимфите. Мелодичното припяване имаше познатото прелъстително темпо и още преди полубожествата да започнат да произнасят думите на призоваването, Аполон усети как космите по ръцете му настръхват в отговор на невидимото надигане на сила, която изпълва въздуха наоколо.

Вие, които дирите древните пътища,

помислете

за връщането на безсмъртните

и на далечните ваши предци,

които

почитат са нявга боговете стари

и благославяли поля, гори и вятър,

вода, земя и въздух.

В тази нощ ние призоваваме

отминалите времена, отминалите дни.

Гласовете на нимфите бяха толкова прекрасни, че смъртните, които ги слушаха, едва дишаха.