Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
6.
Един летен следобед от петнайсетата ми година целият град се събра на пасбището на Макдугъл, за да чуе пътуващ проповедник. Все още виждам как съседите ми си проправят път през златистото поле, как високата трева блести под слънцето и по пътеката се вдига прах. Пеша, на коне или с каруци, почти всички от Сейнт Андрю се бяха запътили към имота на Макдугъл в този ден, макар и не от прекалена набожност, уверявам те. Дори пътуващите проповедници бяха рядкост по нашия край, та с радост приемахме всяко разнообразие в самотните дълги летни дни в това изоставено място.
Този проповедник се бе появил сякаш от нищото и само за няколко години успя да си спечели последователи и да добие репутация на огнен оратор с бунтовни мисли. Носеха се слухове, че е разцепил миряните в съседния град — Форт Кент, който се намираше на ден път с кон на север. Беше настроил традиционните конгрегационисти срещу новата вълна от реформисти. Освен това се говореше, че Мейн ще се обособи като щат и ще се освободи от Масачузетс, и затова във въздуха се носеше напрежение както религиозно, така и политическо. Задаваше се бунт срещу религията, която заселниците бяха донесли със себе си от Масачузетс.
Майка ми убеди баща ми да отидем, макар да не даваше никакви признаци, че се кани да се откаже от католицизма. Просто искаше да прекара един следобед далеч от кухнята. Постла одеяло на тревата и зачака проповедта да започне. Каза ми седна до нея и увеси подозрително глава, като се оглеждаше да види кой още е там. Сестрите ми се настаниха близо до майка ни и подгънаха благоприлично поли под краката си, а Невин изхвърча надалеч почти веднага, щом каруцата спря — нямаше търпение да намери момчетата от съседните ферми.
Аз стоях права, засенчвах с длан очите си от силното слънце и оглеждах тълпата. Всички хора от града бяха дошли. Някои с одеяла — като майка ми, други с кошници за пикник. Както обикновено търсех Джонатан, но той не се виждаше никакъв. Отсъствието му не беше изненада. Майка му беше може би най-отдадената конгрегационистка в градчето — Рут Бенет Сейнт Андрю и семейството й нямаха работа на тези реформистки сборища.
Но тогава забелязах сянка между дърветата да, Джонатан обикаляше край пасбището, яхнал жребеца си. Не бях единствената, която го видя. През тълпата премина осезаема вълна. Как ли се чувства човек, когато знае, че десетки очи го наблюдават трескаво, оглеждат дългия му крак на фона на хълбока на коня, силните му ръце, хванали юздите. В този ден в женските гърди бе потисната толкова много изгаряща страст, че бе истинско чудо, дето тревата не се запали.
Джонатан се приближи до мен, свали крака от стремената и скочи от седлото. Миришеше на кожа и препечена пръст и аз копнеех да го докосна поне по ръкава, намокрен от потта му.
— Какво става тук? — попита той, свали шапка и си избърса челото с онзи съшия ръкав.
— Не знаеш ли? В града има гостуващ проповедник. Не си ли дошъл да го чуеш?
Джонатан погледна над главата ми към тълпата.
— Не. Излязох да огледам участъка, който трябва да изсечем. Старият Чарлз няма доверие на човека, който отговаря за това. Смята, че пие прекалено много.
Присви очи, за да види кои момичета го наблюдават.
— Моето семейство тук ли е?
— Не, и се съмнявам, че майка ти ще одобри и твоето присъствие. Проповедникът има ужасна репутация. Можеш да отидеш в ада само защото си го слушал.
Джонатан ми се усмихна широко.
— Затова ли си тук? Имаш желание да попаднеш в ада? Нали знаеш, че има много по-приятни начини да си издействаш вечно проклятие от слушането на някакъв кривнал проповедник?
В блясъка на дълбоките му кафяви очи съзрях покана, която не разбирах. Преди да го помоля да ми обясни, той се изсмя и каза:
— Изглежда целият град е тук. Жалко, че не мога да остана, но както и ти каза — очаква ме ада, ако майка ми разбере, че съм идвал.
Притегна стремената и се качи обратно на седлото. След това се наведе покровителствено над мен.
— Ами ти, Лани? Никога не си си падала по проповедите? Защо си дошла? Да не би да се надяваш да намериш някого тук? Някое момче? Да не би някой младеж да ти е хванал окото?
Изненадата беше пълна — хитричкият тон, проницателният поглед. Никога не бе давал и най-малък знак, че му пука дали се интересувам от друг.