Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Очилата на Хенри отразяваха приглушеното осветление.
— В целия свят няма друга подобна мумия. Предполагаме, че древните египтяни са се опитвали да създадат скулптура на някое тяхно божество. Знаем, че са обичали да изобразяват боговете си като полухора, полуживотни. Като онзи чакалоглав Анубис, ей там. Или като богинята Бастет, често изобразявана с глава на котка. В този случай смятам, че древните египтяни са се опитали да почетат своя бог Хор, като създадат негово подобие. Вместо да използват камък или боя обаче, те са използвали различни телесни части.
Телесни части?
Джейк се намръщи. Спомни си, че Хор е бил египетският бог на небето.
Докато двамата служители сваляха погребалния саван, професорът продължи:
— Хор обикновено е изобразяван с глава на сокол, а понякога просто като птица. Затова, разбира се, подобието на Хор се е нуждаело от крила!
Отметнатият саван разкри мършаво тяло, свито като в агония. Кожата му бе изсъхнала отдавна и под нея се показваха костите на ръцете и краката. По-голямата част от тялото бе покрита от сивкави на цвят крила, което му придаваше известно сходство с пашкул, но чудовищен пашкул. Плешивата му глава приличаше повече на свинска зурла, отколкото на човешко лице. От устните му, озъбени в усмивката на смъртта, стърчаха остри жълтеникави зъби.
— Погледнете ръцете и краката му — продължи Хенри. — Очевидно са заменили човешките пръсти и нокти с птичи. Това е изумително постижение! Как са успели да сглобят части от толкова различни животни, за да създадат тази уникална мумия!
Хенри продължи да говори, но Джейк спря да го слуша. Ушите му забучаха, кръвта му замръзна. Кейди също бе побеляла като погребалния саван. Тя също беше разбрала какво лежи пред тях. Това не бе някой Франкенщайн, съшит от различни телесни части.
Това същество бе истинско.
В Пангея Джейк се бе сражавал с неговите събратя.
Това бяха мумифицираните останки на гракил.
5.
Златният анкх
Кейди, която бе застанала от другата страна на олтара, нададе силен стон. Погледът й срещна този на брат й и после сведе очи. Явно нямаше сили да преодолее шока.
Преди Джейк да успее да реагира, тя се строполи на пода. Чичо Едуард успя да я подхване в последния момент, преди да удари главата си в една от стъклените витрини.
Едуард коленичи, без да я изпуска от ръце:
— Катрин, добре ли си?
Тя кимна, лицето й бе поруменяло, опита да се подпре с ръка и да се изправи.
— Съжалявам. Просто… беше… беше толкова отвратителна.
— О, скъпа! — възкликна Хенри. — Съжалявам! Какво си въобразявах? Разбира се, че гледката е прекалено противна за хора с по-слаби нерви.
Кейди постави ръка на челото си.
— Може ли чаша вода?
Хенри се обърна:
— До стълбите има чешма…
— Аз ще донеса вода — каза Морган и мигом се запъти натам.
Ядосана от неловката ситуация, в която бе изпаднала, Кейди помоли всички да отстъпят крачка назад.
— Трябва ми повечко въздух. Ще се оправя след миг.
Хенри изглеждаше поразен и покрусен.
— Разбира се! И без друго ме чака толкова много работа!
С тези думи професорът подкани музейните работници да напуснат гробницата заедно с него.
Кейди ги изпрати с поглед.
— Чичо Едуард, чувствам се толкова глупаво. — Тя посочи след професора. — Моля те, настигни го. Кажи му, че ще се оправя. В противен случай ще се почувствам ужасно.
— Разбирам. — Едуард се изправи. — Джейк, защо не дойдеш с мен? Да оставим сестра ти за малко?
— Джейк, почакай! — извика Кейди. — Нали си носиш енергийно блокче?
Той кимна, а чичо Едуард излезе.
Отиде при сестра си и затърси зърненото блокче в джоба си. Намери го и мигом й го предложи.
Тя отблъсна ръката му.
— Тези неща имат отвратителен вкус.
— Защо тогава…?
Кейди скочи на крака.
— За да се отървем от останалите, Айнщайн!
Сега бе ред на Джейк да се почувства неловко.
Кейди бе симулирала припадъка, за да останат сами. Трябваше да се досети!
— Какво прави този гракил тук? — попита тя, вперила поглед в чудовището. — Какво означава това?