Елитът

— Не можех да ги оставя на произвола на съдбата — обясних аз.

Той поклати глава с уважение.

— Вие сте една истинска дама, госпожице.

— Благодаря — изчервих се аз.

След края на песента вече се задъхвах, затова седнах на една от масите, разпръснати из салона. Пийвах портокалов пунш и си веех със салфетка, докато гледах другите танцьори. Този път Максън партнираше на Елиз. Двамата се въртяха в широки кръгове с усмивки на лицата. Това беше вторият му танц с Елиз, а още не бях получила нито една покана.

Доста време издирвах Аспен, понеже много от мъжете на дансинга носеха униформи, но в крайна сметка го открих в един от ъглите със Селест. Пред очите ми му намигна със съблазнителна усмивчица на устните си.

За каква се имаше тази? Скочих с намерението да я спра, но още преди да направя първата си крачка, осъзнах какво би означавало това за двама ни с Аспен. Върнах се на стола си и отпих глътка пунш. В края на песента обаче се придвижих достатъчно близо до Аспен, че да се престраши да ме покани на танц.

Така и стори, което беше добре, понеже не знаех колко търпение щях да проявя.

— Какво се случва тук, за бога? — попитах дискретно, ала с осезаемо количество гняв в гласа си.

— За какво говориш?

— Селест те опипваше от глава до пети!

— Някой май ревнува — прошушна напевно в ухото ми той.

— О, я да млъкваш! Просто не u е позволено да се държи така, нарушава правилата! — Озърнах се наоколо, за да се уверя, че никой, най-вече родителите ми, не наблюдава задушевния ни диалог. Майка ми си бърбореше с майката на Натали. Татко го нямаше никъде.

— Точно ти ли го казваш? — врътна закачливо очи Аспен. — Щом не сме заедно, нямаш право да ограничаваш контактите ми.

— Изобщо не става дума за това — нацупих се аз.

— За какво тогава? — прошепна той. — Не знам дали трябва да те стискам здраво, или да те пусна. — Поклати глава. — Не искам да се предавам, но ако надеждите ми са напразни, най-добре ми кажи още сега.

Личеше си колко усилия полага, за да запази изражението си спокойно; в гласа му се долавяше искрена тъга. Аз също страдах. Мисълта за окончателна раздяла пронизваше гърдите ми като нож.

Въздъхнах, решена да му споделя.

— Избягва ме. Напоследък е толкова зает да се среща с другите момичета, че за мен остава само едното „здрасти". Явно съм си въобразявала, че ме харесва.

Той прекъсна танца ни за момент, очевидно стъписан от чутото. Побърза да се върне в крачка, а погледът му за кратко се задържа върху лицето ми.

— Нямах представа, че така стоят нещата — отбеляза внимателно. — Знаеш, че искам да си моя, но не и да те виждам наранена.

— Благодаря — свих рамене аз. — По-скоро се чувствам глупава.

Аспен ме придърпа леко към себе си, спазвайки почтено разстояние, макар и против волята си.