Елитът

Свърнах зад ъгъла към стаята си и заварих вратата u отворена.

— Как изглеждаше? — долетя гласът на Мей от вътре.

— Приказно. Поне в моите очи. Косата му беше вълниста и всеки кичур си имаше собствено мнение — изхихика се Луси, а с нея и Мей. — Дори няколко пъти имах удоволствието да прокарам пръсти през нея. Понякога си мисля за онези дни. Е, по-рядко от преди.

Промъкнах се на пръсти до вратата, внимавайки да не прекъсна разговора им.

— Липсва ли ти още? — попита Мей, както винаги любопитна, станеше ли дума за момчета.

— Все по-малко — призна си Луси с тънка жилчица надежда в гласа си. — Като заживях в двореца, имах чувството, че болката ще ме убие. Кроях планове да избягам и да се върна при него, макар и да знаех, че никога нямаше да се случи. Нямаше да изоставя баща си, а и дори да се бях прокраднала отвъд стените, как щях да открия пътя до дома?

Знаех мъничко за миналото на Луси — семейството u бе слугувало на Тройки в замяна на парите, необходими за операцията на майка u. Въпреки това горката жена починала, а когато стопанката научила, че синът u е влюбен в Луси, продала и нея, и баща u на кралското семейство.

Надникнах през вратата и видях, че Мей и Луси се бяха настанили върху леглото. Балконските врати бяха отворени и приятният анджелиски въздух изпълваше стаята. Мей се вписваше така естествено в дворцовата атмосфера; ежедневната рокля u стоеше като на кукла, докато сплиташе част от косата на Луси, а на останалата позволяваше да се разстила по раменете u. Дотогава бях виждала Луси единствено с пристегнат назад кок. Свободната прическа я караше да изглежда млада и безгрижна.

— Какво е чувството да си влюбена? — попита Мей.

Нещо ме прободе отвътре. Защо не беше задала на мен този въпрос? После си спомних защо — изобщо не подозираше, че съм се влюбвала.

Луси се усмихваше тъжно.

— Това е най-прекрасното и най-ужасно нещо, което може да ти се случи — обясни u тя простичко. — Съзнаваш, че си попаднала на чудо, и искаш да го задържиш вечно, а имаш ли го, всяка една секунда се боиш, че ще го загубиш.

От гърдите ми се изтръгна тиха въздишка. Беше напълно права.

Любовта е сладък страх.

Не ми се щеше да се впускам в размисли около изгубеното в живота ми, затова директно влязох в стаята.

— Луси! Да се видиш само!

— Харесва ли ви? — Тя се пресегна назад, опипвайки фините плитчици.

— Прекрасна си. Мей постоянно сплиташе и моята коса. Много я бива.

Сестричката ми вдигна рамене.

— Какво друго ми оставаше да правя? Нашите нямаха възможност да ми купуват кукли, затова се задоволявах с Ами.

— Е — подхвана Луси и се обърна с лице към нея, — докато си тук, ще бъдеш нашата малка кукличка. Трите с Ан и Мери ще те разкрасим като кралицата.

Мей килна глава на една страна.

— Няма по-красива жена от нея. — После бързо се врътна към мен. — Да не издадеш на мама какво съм казала.

Аз се закисках.