Елитът

— Максън, това няма да се случи — прошепнах близо до врата му. — По-скоро ще се увериш, че не съм достатъчно добра за теб.

Устните му загъделичкаха ухото ми.

— Скъпа, ти си съвършена.

Опряла длан в гърба му, го притиснах към себе си; той стори същото, докато телата ни не се прилепиха още по-плътно. С частица от съзнанието си проумявах, че се намирахме в пренаселена зала, че майка ми вероятно ни гледаше от някъде и u причерняваше от близостта ни — но това нямаше значение. В онзи момент имах усещането, че сме сами в целия свят.

Отдръпнах лице, за да погледна Максън, но се наложи първо да подсуша очите си. Ронех сълзи на щастие.

Максън ми изясни всичко.

— Не искам да бързаме. Утрешната елиминация ще укроти народа и баща ми, но в никакъв случай не искам да те пришпорвам. Искам да разгледаш апартамента на принцесата. Намира се до моя — добави тихо. Самата идея да сме толкова близо един до друг през цялото време превърна костите ми в памук. — Май е време да помислиш как желаеш да го обзаведем. Държа да се чувстваш напълно удобно. Ще се наложи да си избереш и още няколко прислужнички и да решиш дали предпочиташ семейството ти да живее в двореца, или просто някъде наоколо. Ще ти помогна с всичко.

Ами Аспен?… нашепна ми сърцето с тъничък гласец. Но бях толкова погълната от думите на Максън, че едва го долових.

— Искам, когато сметна за уместно да прекратя Избора и да ти предложа брак, да приемеш с пълна лекота. Обещавам да сторя всичко по силите си да те подготвя за този момент. Нуждаеш ли се от нещо, пожелаеш ли нещо, просто кажи, а аз ще изпълня всяко твое желание.

Онемях. Разбираше ме така добре, знаеше колко ме притеснява тази стъпка, колко ме плаши короната. Щеше да ми предостави цялото време, с което разполагаше, а междувременно — да ме отрупва с грижи. За пореден път ме споходи чувство за нереалност.

— Не е справедливо, Максън — промълвих. — Какво, за бога, бих могла да ти дам аз?

Той се усмихна.

— От теб искам единствено обещание, че ще останеш с мен, че ще си моя. Понякога не мога да повярвам, че си истинска. Закълни се да останеш.

— Разбира се. Кълна се.

След тези думи отпуснах глава върху рамото му и продължихме да следваме бавния ритъм на песен след песен. В един момент срещнах погледа на Мей и сестричката ми изглеждаше така, сякаш щеше да се пръсне от радост, като ни гледаше заедно. Мама и татко също ни наблюдаваха, а татко клатеше глава, сякаш ми казваше безмълвно: А ти си мислеше, че ще те прати вкъщи…

В този момент ми хрумна една мисъл.

— Максън? — подхванах с лице към неговото.

— Да, скъпа?

Обръщението донесе усмивка по устните ми.

— За какво си говорихте с татко?

Максън се позасмя.

— Запознах го с намеренията ми. И трябва да знаеш, че одобрява от все сърце, стига да си щастлива. Това беше единственото му условие. Уверих го, че ще дам всичко от себе си и че изглежда така, сякаш вече си намерила щастие тук.

— Така е.

Усетих как гърдите му се повдигат.