Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
— В такъв случай и двамата получаваме желаното.
Ръката му се плъзна леко и се настани на кръста ми, приканвайки ме да остана близо до него. Този допир ми разкри безброй неща. Показа ми, че не си въобразявах, че това наистина се случваше, че най-накрая можех да повярвам. Показа ми, че имах готовност да се откажа от приятелствата, които си бях създала в двореца — Марли поне нямаше да ми се сърди изобщо. Също така ми показа, че предстоеше да угася огъня, който Аспен бе разпалил в сърцето ми някога. Нямаше да стане отведнъж и рано или късно щях да разкрия тайната ни пред Максън — но всичко с времето си.
Защото точно в онзи момент принадлежах на Максън. Знаех го с пълна, неусещана дотогава увереност.
За пръв път фантазиите ми се избистряха. Виждах олтара, чакащите гости и Максън в края на пътеката. С това видение дойде и чувството за реалност.
Късно през нощта Максън ни завлече към терасата от предната страна на двореца, откъдето имахме най-добър изглед към зарята. Селест вече залиташе нагоре по мраморното стълбище, а Натали се беше сдобила с шапката на някой несретен страж. Прислугата разнасяше шампанско, а Максън честваше предстоящия ни годеж със своя собствена бутилка.
Когато фойерверките озариха небето, той я развя във въздуха.
— Да вдигнем тост! — извика.
Всички вдигнахме чаши и зачакахме нетърпеливо. Направи ми впечатление, че чашата на Елиз беше оцапана с тъмното u червило, а за моя изненада дори Марли държеше питие, но отпиваше скромно, вместо да го изгълта наведнъж.
— За всички вас, красиви дами. И за бъдещата ми съпруга! — провикна се Максън.
Момичетата откликнаха с радостни възгласи, всяка с надеждата, че тостът е предназначен за нея, но само аз знаех истината. Докато всички останали се наслаждаваха на шампанското, аз гледах към Максън — моя… хм… бъдещ годеник, който ми намигна скришом и надигна бутилката си. Блясъкът и вълнението, съпътстващи цялата вечер, ме поразяваха, поглъщаха ме като същински пожар от щастие.
Не можех да си представя, че нещо на тази земя имаше силата да го потуши.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Почти не мигнах цяла нощ. Покрай късното ми прибиране и вълнението около всичко предстоящо сънят беше невъзможен. Сгуших се в Мей, чувствайки утешителната u топлина. Щеше да ми липсва безкрайно много, като си тръгнеше, но поне можех да се радвам, че ще поживее с мен известно време.
Питах се кое ли момиче щеше да напусне двореца днес. Струваше ми се невъзпитано да любопитствам, затова и не посмях; но ако ми се наложеше да гадая, вероятно щях да посоча Натали. Марли и Крис бяха любимки на народа — по-големи и от мен самата, а Селест и Елиз си имаха връзки. Аз пък бях спечелила сърцето на Максън. Тоест само Натали нямаше на какво да разчита.
Съчувствах u, защото ми беше симпатична. Ако някой трябваше да си тръгне, предпочитах това да е Селест. Не беше изключено Максън да изпрати нея вкъщи, понеже знаеше, че не я харесвам, и твърдеше, че държи да се чувствам удобно в дома му.
Въздъхнах, обмисляйки снощните му думи. Дори не си бях представяла, че подобно нещо е възможно. Как така аз, Америка Сингър — Петица, кръгла нула, успях да се влюбя точно в Максън Шрийв — Единица, Единствения? Как изобщо се беше случило, като се имаше предвид, че бях прекарала последните две години, подготвяйки се психологически за живот в Шеста каста?
Една малка частица от сърцето ми затрептя. С какви думи щях да го обясня на Аспен? Как щях да му съобщя, че Максън бе избрал мен и че исках да бъда с него? Щеше ли да ме намрази? Плачеше ми се при мисълта. Каквото и да ставаше, не исках да губя приятелството на Аспен. Не можех да го допусна.
Прислужничките не почукаха на влизане в стаята ми, което беше напълно типично за тях. Винаги се стараеха да ми подсигурят възможно най-дълга почивка, а след снощното тържество определено се нуждаех от такава. Само че този път, вместо да се впусне в обичайните приготовления, Мери заобиколи леглото ми и нежно погали Мей по рамото, за да я разбуди.
Като се завъртях, видях, че Ан и Луси стояха отстрани с калъф за дрехи в ръце. Поредната нова рокля?
— Госпожице Мей — прошепна Мери, — време е да ставате.
Мей се понадигна мудно.
— Не може ли да си доспя?
— Не — отвърна състрадателно Мери. — Тази сутрин ви чака важна работа. Трябва незабавно да отидете при родителите си.
— Важна работа ли? — учудих се аз. — Какво се случва?
Мери стрелна очи към Ан, а аз проследих погледа u. Ан поклати глава и този жест като че ли сложи точка.
Озадачена, но изпълнена с надежда, станах от леглото и подканих Мей да последва примера ми. Прегърнах я силно, преди да я изпратя към стаята на мама и татко.