Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
— Повярвай ми, Мер, глупав е мъжът, който пропуска шанса си да бъде с теб.
— Ти пропусна своя — напомних му аз.
— Така стигнах до това заключение — отвърна той с усмивка. Радвах се, че вече е склонен да подходи шеговито към този въпрос.
Погледнах над рамото на Аспен и видях, че Максън танцува с Крис. Отново. Дори веднъж ли нямаше да ме уважи?
Аспен се приведе към ухото ми.
— Знаеш ли за какво ми напомня този танц?
— Кажи.
— За партито по случай шестнайсетия рожден ден на Фърн Тали.
Изгледах го така, сякаш беше обезумял. Спомнях си въпросното парти. Фърн беше Шестица и понякога идваше да ни помага с къщната работа, когато майката на Аспен не можеше да ни вмести в графика си. Двамата с Аспен ходехме от около седем месеца, когато Фърн ни покани на тържеството за шестнайсетия си рожден ден. Не беше нищо особено. Торта и вода, музика от радиото, понеже нямаше никакви дискове, и приглушената светлина на недовършения сутерен в дома им. Запомнящото се в случая беше фактът, че за пръв път присъствах на „несемейно" парти. Бяхме само кварталните деца сами в стая, а какво по-вълнуващо от това? Въпреки всичко онази далечна сбирка по нищо не можеше да се сравни с разкоша, който ни заобикаляше сега.
— Какво общо намираш между онова парти и това, за бога? — попитах недоумяващо.
Аспен преглътна и обясни:
— И тогава танцувахме. Помниш ли? Толкова се гордеех, че си с мен, в прегръдките ми, пред други хора. Нищо, че изглеждаше така, сякаш получаваш гърч. — Той ми намигна.
Думите му възпламениха сърцето ми. Помнех, разбира се. Седмици наред извличах щастие от онзи момент.
Мигновено хилядите тайни, родени и опазени помежду ни, нахлуха в съзнанието ми: имената, които бяхме избрали за въображаемите си деца, къщичката на дървото, гъделът по тила му, скришните послания, неуспешните ми опити да сготвя супа, как играехме морски шах с пръсти върху корема му и вечно забравяхме невидимите си ходове… как все ме оставяше да го бия.
— Кажи, че ще ме дочакаш. Ако ме чакаш, Мер, мога да преодолея всичко — прошепна той в ухото ми.
Оркестърът засвири традиционна песен и един от стражите ме покани на танц. Онемяла, оставих и Аспен, а и самата себе си без отговор.
В хода на вечерта неведнъж се хващах да търся Аспен с очи. Колкото и небрежен вид да си придавах, бях готова да се обзаложа, че всеки достатъчно наблюдателен гост можеше да долови неспокойствието ми — най-вече татко, стига да се навърташе в салона. Той обаче явно предпочиташе да скита из двореца, вместо да се кърши на дансинга.
Опитах да се разсея, вземайки по-дейно участие в партито, и може да се каже, че бях танцувала с всички кавалери в залата… без Максън. Тъкмо сядах да си почина, когато гласът му прозвуча до мен.
— Милейди? — Обърнах се и го погледнах в лицето. — Ще танцувате ли с мен?
Онова познато чувство, неопределимо както винаги, обзе тялото ми. Каквото и обезсърчение да бях преживяла, какъвто и срам, не можах да откажа шанса да бъдем заедно.
— Разбира се. — Той взе ръката ми и ме поведе към дансинга, където оркестърът подхващаше бавна песен. Изпълни ме вълна на щастие. Максън не изглеждаше разстроен или смутен. Точно обратното — притисна ме така силно до себе си, че подушвах одеколона му и усещах боцкането на брадата му по бузата си.
— Започвах да се питам дали някога ще дойде и моят ред — подметнах с шеговит тон.
Максън съумя да ме придърпа още по-близо до тялото си.
— Пазех те за накрая. Отчетох се с другите момичета и задълженията ми за тази вечер приключиха. Вече мога да се насладя на остатъка u с теб.
Заговореше ли ми така, неизменно се изчервявах. Понякога думите му приличаха на строфи от поема. След случилото се миналата седмица не вярвах, че повече ще го чуя да ми говори така. Пулсът ми се ускори.
— Неотразима си, Америка. Такава хубавица няма работа с дрипав пират като мен.
Изкисках се.
— А като какво трябваше да се дегизираш, за да си подхождаме? Като дърво може би?
— Най-малкото като храст.
Пак ме разсмя.
— Какво ли не бих дала да те видя облечен като храст!
— Догодина — обеща той.
Вдигнах поглед към него. Догодина?
— Ще се радваш ли следващия октомври пак да организираме купон за Хелоуин? — попита ме Максън.
— А дали ще съм тук следващия октомври?
Максън спря на място.
— Защо да не си?
Аз свих рамене.
— Цяла седмица ме отбягваш, излизаш с другите момичета. А и… видях те да говориш с баща ми. Реших, че му обясняваш защо се налага да изгониш дъщеря му. — Опитах да преглътна буцата в гърлото си. За нищо на света не биваше да се разплаквам точно тук.