Елитът

Дойде ми да смачкам листа и да го хвърля на боклука. Бях се надявала, че Кота ще преодолее стремежа си към издигане в обществото и ще се научи да цени вече постигнатото. Очевидно напразно. Скрих писмото в дъното на едно чекмедже и реших да го изтрия от паметта си. Завистта на брат ми нямаше да почерни дългоочакваната среща със семейството ми.

Луси привика Ан и Мери и превърнахме приготовленията в същинска забава. Жизнерадостното поведение на Мей вселяваше на всички ни чудно настроение и дори се улових да си припявам, докато се обличах. Не след дълго мама намина край стаята ми, за да потърси уверение, че изглежда добре.

Естествено, изглеждаше добре. Беше по-ниска и с повече извивки от кралицата, но далеч не u отстъпваше по великолепие във вечерната си рокля. Докато слизахме по стълбището, Мей се вкопчи в ръката ми с тъжно изражение.

— Какво има? Не се ли вълнуваш, че ще срещнеш кралицата?

— Вълнувам се. Просто…

— Какво?

Тя въздъхна.

— Как ще се гледам в огледалото по памучни панталони след целия този разкош?

Женското съсловие в двореца беше оживено и кипеше от енергия. Сестрата на Натали, Лейси, беше що-годе връстница на Мей и двечките си бъбреха в единия ъгъл. Натали и Лейси много си приличаха — стройни, русокоси и красиви. Освен това, докато характерите на двете ни с Мей бяха пълни противоположности, тези на другите две сестри почти се припокриваха. И все пак бих описала Лейси като малко по-скромна и благоразумна.

Кралицата обикаляше целия салон, разговаряше с майките и задаваше въпроси с приветливия си маниер. Сякаш и ние водехме живот, бляскав като нейния собствен. Стоях сред малка групичка гостенки и слушах как майката на Елиз разказва за семейството си в Нова Азия, когато Мей ме хвана за роклята и ме издърпа настрани.

— Мей! — изсъсках аз. — Какво правиш? Невъзпитано е да се държиш така, особено в присъствието на кралицата.

— Трябва да видиш нещо! — настоя тя.

Слава богу, че Силвия не беше наоколо. Щеше да нахока Мей, без окото u да мигне, нищо, че още беше малка.

Отидохме до прозореца и сестричката ми посочи навън.

— Гледай!

Отвъд храстите и фонтаните се виждаха две фигури. Едната беше на баща ми, който приказваше и жестикулираше, както когато обясняваше нещо или отправяше въпрос. Втората беше на Максън, който като че ли се замисляше, преди да даде отговор. Крачеха бавно и баща ми от време на време пъхваше ръце в джобовете си, а Максън сключваше своите зад гърба си. Какъвто и диалог да водеха, очевидно беше важен.

Надникнах зад нас. Жените още бяха погълнати от новото изживяване и присъствието на кралицата, така че никой не ни обръщаше внимание.

Максън спря, застана пред татко и му заговори съсредоточено. Поведението му не издаваше агресия, нито гняв, а само твърда решителност. Баща ми помълча, после протегна ръка към принца. Максън се усмихна и я стисна доволно. Веднага след това и двамата се поотпуснаха, а татко даже потупа Максън по гърба. Жестът явно хвана Максън неподготвен, защото видимо се стегна. Не беше свикнал да го докосват. Тогава баща ми преметна ръка през рамото му, както правеше с мен и Кота и изобщо с всички деца. Максън изглеждаше щастлив.