Връхлита страховит легион

— Не го знаех — призна Крийган. — Винаги съм мислел, че беше някакъв сложен план, за да се отървеш от кешийски шпионин, и Матиас по случайност е прозрял какво се крие зад красивата външност на девойката.

Джим си позволи още един кратък смях.

— Заканос Мартиас бе точно толкова кешийски шпионин, колкото си и ти. Бих го определил по-скоро като стеснение на важен път… — Той поклати глава. — Да кажем, че след премахването му стана по-лесно да вкарвам и изкарвам някои нещица от Кеш. Сега работя директно с хората, до които преди Заканос не ме допускаше. Все пак жалко, че не успях да измъкна онези документи от него. Когато най-сетне хората ми се добраха до дома му в Шамата, някой друг вече ги бе изпреварил и не бе оставил нищо важно.

— Кой ли, питам се? — Подхвърли отец-епископът.

— Имперската кешийска разузнавателна служба — отвърна Трепалото. — Която, естествено, не съществува.

— Какво?

— Стара семейна шега. — Джим въздъхна. — Докато императорът оставя шпионите под контрола на Али Шек Хазара-хан, има кой да ми върши работата. Тази фамилия е отговорна за повече злощастия между двата народа, отколкото всяка друга група негодници.

— Защо просто не ги премахнете? — попита Крийган.

— Ами, като начало, това ще е открит враждебен акт, а точно сега се нуждаем от извинение, за да се хванем за гърлата с кешийските воини-псета толкова, колкото на някоя горяща къща й трябва буре с катран. Второ, когато става дума за шпионски игри, нещата просто не се вършат по този начин — смъртта е последното решение на всички проблеми. И последно, аз наистина харесвам Али. Той е много забавен с чудатите си истории — и е ужасно добър в хазарта.

— Трудно ми е да разбера този твой свят — призна прелатът.

— Както и аз твоя, отче. Но понякога в името на по-голямото добро ние с теб трябва да си вярваме.

— Очевидно. Иначе нямаше да си тук. — Отец-епископът се надигна. — Трябва да се връщам в канцеларията. — Тръгнаха към вратата и той продължи: — Щом не ти си уредил срещата на брат Матиас с кешийския търговец, кой може да го е направил?

— Ще трябва да разпиташ какво си спомня Сандрина, защото ако е имало и друг участник в играта, нямам представа кой е той.

— Може би планът е бил на Богинята — Подхвърли Крийган и Джим бе сигурен, че говори сериозно.

— Видял съм твърде много неща в живота си — рече той, — за да се усъмня в подобно твърдение. — Погледна към вратата и добави: — Ще се постарая да се измъкна толкова незабелязано, колкото влязох.

— В такъв случай всичко хубаво — рече отец-епископът и Джим Трепалото забърза по южния коридор към стълбището.

Крийган въздъхна. Нещата ставаха твърде сложни и той започваше да се съмнява дали ще се справят, дори със събраните сили на Храма и Короната. Опита се да прогони тези съмнения — сега не беше времето да се тревожи за проблеми, които бяха извън неговия контрол.