Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Kолеж за магьосници
Kолеж за магьосници - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Kолеж за магьосници

Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:

Хари Потър открива Нарния!
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 143
Перейти на страницу:

Той се сети за Джеймс и Джулия. Бог знае какво си мислеха за него. Дали й липсваше? Дали, след като вече го нямаше, щеше да осъзнае, че е направила погрешен избор? Можеше да им се обади, но какво щеше да им каже? Запита се какво щеше да се случи, ако приятелят му беше взел плика от лекарката. Може би и той щеше да се яви на изпита. Може би това беше част от теста.

Изпита нещо странно — поолекна му на душата. Престана да се подготвя за удара на съдбата и за пръв път си каза, че може би това няма да се случи.

Тъй като нямаше какво да прави, той бродеше из грамадната къща. Директорът и преподавателите бяха любезни, когато налетеше на тях, но бяха прекалено заети да се занимават с него. Усещането беше като да се намира в луксозен морски курорт, когато сезонът е свършил и в хотела няма нито един гост освен него. Накъдето и да се обърнеше, виждаше празни стаи и градини, пусти отекващи коридори. Хранеше се сам в стаята си и често ходеше в библиотеката. Разбира се, разполагаха с пълните събрани съчинения на Кристофър Пловър, и то в луксозна подвързия. Веднъж откри как да се качи в часовниковата кула и цял следобед съзерцава люлеещото се махало и работата на сложния механизъм, докато лъчите на залязващото слънце проникнаха през грамадния циферблат.

Понякога без причина избухваше в смях. Плахо експериментираше с идеята, че е щастлив, само дето не беше свикнал с това състояние на духа. Общо взето случващото се беше абсурдно. Щеше да изучава изкуството на магията! Или беше най-великият гений на всички времена, или най-големият глупак. Но поне го гризеше любопитство какво ще му се случи по-нататък. От известно време наистина му беше интересно. Действителността в Бруклин беше безсъдържателна и безсмислена. В "Брейкбилс" беше различно. Тук всичко беше съществено, изпълнено със съдържание. В предишния си живот той беше на границата на тежка депресия, дори нещо по-лошо — бе на границата да започне да се ненавижда, причинявайки си неизлечима душевна травма. Сега обаче се чувстваше като Пинокио — дървеното човече, превърнало се в момче от плът и кръв. Или пък беше обратното — превърнали го бяха от истинско момче в нещо друго. Така или иначе промяната беше положителна. "Брейкбилс" не беше Филория, но и това го задоволяваше.

Не беше сам непрекъснато. От време на време зърваше отдалеч Елиът да тича през моравата или да седи на някой перваз, да гледа през прозореца или разсеяно да прелиства книга. Изтънченото му лице бе изпълнено с меланхолия, сякаш смяташе, че мястото му е другаде и че е попаднал тук по някакво недоглеждане свише, стараейки се да се примири с положението си.

Един ден Куентин вървеше покрай моравата и се натъкна на Елиът, който се беше облегнал на един дъб, пушеше цигара и четеше книга. Намираше се горе-долу на същото място, където беше при запознанството им.

— Искаш ли цигара? — попита учтиво и извади пакет "Мерит Лайт". Не бяха разговаряли след първия ден на Куентин в "Брейкбилс". — Контрабандни са — добави. Очевидно не беше разочарован, че момчето отказа предложението. — Чеймбърс ми ги купува. Веднъж го спипах в избата да опитва вино от частната колекция на директора — "Еленски скок", реколта деветдесет и шеста. Стигнахме до споразумение. Той е симпатяга, не е редно да го изнудвам. И рисува добре за аматьор, само дето стилът му е старомодно реалистичен. Веднъж му разреших да ме нарисува — с дрехи, разбира се. Подозирам, че за него импресионизмът не съществува.

Куентин никога не беше виждал толкова поразяващо превзет човек, затова не знаеше как да реагира. Повика на помощ цялата мъдрост, която бе натрупал през живота си в Бруклин.

— Цигарите "Мерит" са за мацки — заяви той.

Елиът одобрително го изгледа.

— Абсолютно си прав. Само че са единствените, които ми понасят. Пушенето е отвратителен навик. Хайде, запали с мен.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 143
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)