Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Тя знаеше защо всички я гледаха с очакване. Миналата година бе изкарала тримесечен курс във Вашингтон по разследване на серийни убийства, организиран от ФБР.
- Ще кажа, че си прав, Лаубах, ако изхождаме само от това, което виждаме тук. В същото време обаче...
- В същото време - какво? - припря я Патерсън и тя за пореден път се убеди, че той се държи като нетърпеливо малко момченце, въпреки че бе с десет години по-възрастен от нея и много по-опитен. Всъщност именно нетърпението му го правеше отличен следовател.
- В същото време обаче можем да твърдим с голяма доза увереност, че никога преди не е убивал по този начин.
- Откъде знаеш това? - не се отказваше Патерсън.
- Всичко е твърде необичайно, поразява въображението и е някак си театрално. Сякаш убиецът се е старал специално да бъде забелязан. Ако в страната ни е имало подобни убийства, то те щяха да се помнят. Щяхме да ги изучаваме. Щяха да са включени в курсове като онзи, на който бях аз. Одран жив, завързан и обезглавен. Този случай не прилича на нито едно от убийствата, за които съм чела.
- Е, ние си имаме Ед Гийн - отбеляза мрачно Лаубах.
- Така е, но ни интересува този случай.
Тя, разбира се, знаеше за Ед Гийн. За неправдоподобно жестокия убиец и осквернител на гробове от 50-те години, прославил заспалото градче Плейнфийлд. Бе одирал не само жертвите си, но и покойниците, които бе изкопавал в местното гробище.
- Тук има нещо друго - продължи Фелиша. - Музеят е на Едгар По. Мисля, че мястото не е случайно. Засега нямаме серия убийства, но е възможно да започне оттук.
- Ако престъпникът е убивал и преди, може постепенно да се е усъвършенствал? - предположи Патерсън.
- Не виждам в това убийство нищо, което да може да се получи „постепенно” - отбеляза сухо тя.
- Сигурно, ключовият израз е „в страната ни”? - намеси се Лаубах.
Всички го изгледаха учудено.
- Ти каза, че ако някой е извършил подобни убийства в страната ни, то ние щяхме да знаем за тях. А ако убиецът преди е действал на друго място - в Мексико, Бразилия, Русия? Какво знаем за предполагаемите серийни убийства в чужбина?
- Проблемът е там, че ФБР е учудващо добре осведомено за престъпленията в чужбина - повече от която и да е международна организация. По време на подготовката си ние обсъждахме доста чуждестранни случаи. Например един неразкрит и може би неразрешим случай в Европа. И сред тях обаче нищо не бе подобно на това. Не трябва обаче да се изключва и тази възможност. И все пак - чужденец в Ричмънд? И защо точно тук, в музея? - Фелиша Стоун си спомни отново за сватбената церемония на приятелката си. Точно - бурлеска и хорър. - Няма да се учудя, ако Джонс ни накара да проверим всички варианти, но имам усещането, че жертвата - или в краен случай местоработата й - и престъпникът са свързани по някакъв начин - завърши тя.
Мобилните телефони на Патерсън, Лаубах и Стоун звъннаха едновременно. Получиха есемес: „Вече видяхте всичко. Лаубах остава да работи с хората си. Рейнолдс се връща и разпитва персонала. С останалите се срещаме след час в участъка. Военен съвет”.
Бе от Джонс.
Седма глава
През тази неделна утрин Ватен се събуди, когато времето за закуска бе минало отдавна, а и времето за неделната разходка - също. Всичко бе тръгнало наопаки. Той обаче се престори, че нищо не се бе случило. Изпи си кафето и погледна през прозореца. Обу си износените, но още здрави кубинки, облече си дъждобрана и излезе на разходка. Изкачи се на малкия Кухауген, седна на пейката до трафопоста и се загледа към фиорда и града. Ситният дъждец падаше като бисерна роса върху кожата му и от това усещане му се струваше, че мислите му могат да се прояснят и той да си спомни какво се бе случило предния ден в библиотеката. А освен това се и надяваше тайно, че водните капки ще отмият неприятното чувство, че след двете чаши испанско червено вино е направил някаква голяма глупост. Дъждът обаче само намокри лицето му и това бе всичко.
По обратния път той заобиколи района „Сингсакер” и неочаквано се сблъска със Сири Холм, новата библиотекарка. Тя разхождаше голяма афганска хрътка по хълма Квилхауген. Сири го забеляза първа.
- Еха, това да не е нашият охранител!? - усмихна се тя, без какъвто и да било намек за ирония.
- О, здрасти! Не те видях. Бях се замислил - усмихнал се пресилено, се извини той. След това погледна кучето, което с горд вид се взираше в пространството. - Кучето твое ли е?
- Не. Току-що го намерих и го вързах с каишката, която случайно се търкаляше в джоба ми - засмя се обидено тя. - Сигурно е изостанало от местната глутница диви афгански хрътки.