Японският любовник

Момчето я поздрави с поклон и без да вдига поглед, се представи:

– Аз съм Ичимей, четвърто дете на Такао и Хейдеко Фукуда, чест е да се запозная с вас, госпожице.

– Аз съм Алма, племенничка на Исаак и Лилиан Беласко, и за мен е чест да се запознаем, господине – представи се на свой ред тя, объркана и развеселена.

Тази първоначална вежливост, която обичта щеше впоследствие да обагри с хумор, беляза тона на дългата им връзка. По-висока и по-едра, Алма изглеждаше по-голяма. Ала дребното тяло на Ичимей лъжеше, защото той без усилие вдигаше тежки чували и буташе нагоре по наклона натоварена количка. Главата му беше голяма в сравнение с тялото, кожата му – с цвят на мед, черните му очи бяха раздалечени, а косата му – твърда и непокорна. Все още му никнеха трайните зъби и когато се усмихваше, очите му се превръщаха в две чертички.

През остатъка от сутринта Алма следваше Ичимей, докато той засаждаше растенията в дупките, изкопани от баща му, и ѝ разкриваше тайния живот на градината е преплетени жилки под почвата, почти невидими насекоми и миниатюрни стръкчета в земята, които за една седмица достигаха една педя височина. Разказа ѝ за хризантемите, които точно сега се изнасят от парника, за това, как се пресаждат през пролетта и цъфтят в началото на есента, кичейки с цвят и радост градината, когато летните цветя изсъхнат. Показа ѝ розовите храсти, отрупани с пъпки, и ѝ обясни, че почти всички трябва да се премахнат и да се оставят само няколко, за да пораснат едри и здрави останалите розови цветове. Показа ѝ разликата между семенните и грудковите растения, между слънцелюбивите и другите, които предпочитат сянка, между местните и пренесените от далечни земи. Такао Фукуда, който ги наблюдаваше изпод око, дойде, за да каже на Алма, че най-фините работи възлага на Ичимей, защото се е родил със "зелени" пръсти – растенията го слушат. Момчето се изчерви от похвалата.