Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Имате ли някаква представа, кой би могъл да го убие? — попита Пол.
Тъмна сянка покри лицето на Рамирес.
— Бракониери. Унищожители на гората. Напоследък се появиха едни, които събират ценни билки. Те са готови да убият всеки, който им се изпречи на пътя.
— Каква заплаха може да представлява един самотен индианец? — попита Гемей.
Рамирес не отговори.
— Струва ми се — продължи тя, — че при едно убийство, следва да се започне с оглед на трупа.
— Това къде си го чула? — поинтересува се Пол.
— Може да съм го прочела в някой детективски роман.
— Идеята е добра. Да погледнем пак!
Върнаха се при реката и отвиха тялото. Пол го обърна по корем. По-малката рана на гърба показваше, че куршумът е влязъл от там. Траут внимателно откачи от врата на убития някаква гравирана висулка. На нея се виждаше крилата жена с протегнати напред ръце, сякаш излива нещо с тях. Подаде висулката на Гемей, която каза, че и напомня за египетски рисунки, отразяващи прераждането на Озирис29.
Пол разглеждаше внимателно червеникавите следи по раменете на мъртвия.
— Като че са го били с камшик — отбеляза той и отново обърна трупа по гръб. — Ей, я погледнете това! — извика той, като посочи бледа резка в долната част на корема. — При друг случай бих казал, че му е ваден апандисита.
През реката дойдоха две дълбани пироги. Шаманът, украсен с великолепен накит от пера съобщи, че гробът е готов. Покриха отново трупа с одеялото и с Гемей на руля, изтеглиха бяло-синьото кану на буксир с гумената лодка, до отвъдния бряг. Траут и Рамирес пренесоха тялото няколкостотин метра навътре втората и го погребаха в плитък гроб. Шаманът нареди наоколо неща, които приличаха на изсушени части от птици и тържествено обяви пред събранието това място за вечно табу. После изтеглиха кануто до средата на реката, където щеше да го поеме течението и го отвързаха.
— Докъде ще стигне? — попита Пол, докато бяло-синият съд поемаше под погледите им последния си път.
— Недалеч оттук има бързеи. Ако не се разбие там и не се заплете някъде, може да стигне морето.
— Ave atque vale — каза Траут, цитирайки древния римски поздрав към мъртвите: — Привет и сбогом.
Върнаха се обратно през реката. Докато излизаше от гумената лодка, Рамирес се подхлъзна на мокрия бряг.
— Ударихте ли се? — попита го Гемей.
Лицето на доктора се сви от болка.
— Виждате ли, злите сили вече започнаха да действат. Явно съм си навехнал нещо. Ще му сложа студен компрес, но май ще ми е нужна помощ, за да се прибера.
Закуцука към къщата, подкрепян от двамината Траут. Рамирес каза, че ще съобщи на местните власти, но не очаквал реакция. Все още мнозина в тая страна споделяха гледището, че добър индианец е само мъртвият индианец.
— Е, добре — каза докторът в заключение, — станалото не може да се промени. Да помислим за вечерята!
Семейството се прибра в стаята си за почивка и да се приготви за вечеря. Рамирес събираше дъждовна вода в цистерна на покрива и оттам тя се спускаше по тръби към душ. Мислите на Гемей бяха още заети с индианеца. Докато се бършеше, тя попита:
— Спомняш ли си Снежния човек, когото откриха в Алпите?
Пол се бе нагласил в копринен халат и се изтягаше с ръце под главата върху леглото.
— Естествено. Каменния век. Възрастен мъж, замръзнал в глетчер. Какво за него?
— От намерените предмети се съди за начина на живот по онова време. Местните индианци също принадлежат към каменния век, според развитието си. А нашият синелик приятел не се вмества в модела. Как се е научил да прави ония неща? Ако ги бяха намерили у Снежния човек, всички вестници щяха да са пълни с това. Сякаш ми е пред очите: „Снежния човек си пали с Bic“.
— Може да се е абонирал за „Направи си сам“.
— Може да чете и „Наръчник на момчето“, но дори и да получава всеки месец напътствия, как да произвежда подобни неща, откъде ще си достави материалите за тях?
— Може би, доктор Рамирес ще ни осветли този въпрос по време на вечерята. Надявам се, да си гладна — добави Пол, загледан през прозореца.
— Умирам от глад. Защо?
— Току-що двама туземци донесоха един тапир при скарата.
4
Ужасна смрад се заби в ноздрите на Остин, когато влезе през огромната врата на един хангар във военното пристанище на Сан Диего. Тя се носеше от трите левиатана30, чиито трупове лежаха върху специални платформи под ярката светлина на прожекторите. Застаналият от вътрешната страна на вратата млад моряк забеляза приближаването на широкоплещия мъж със странен цвят на косата и по властното му излъчване го определи като облечен в цивилни дрехи офицер. Когато Остин отиде да се представи, морячето застана „мирно“ и доложи:
29
Озирис — Един от главните богове в египетската митология, източник на живота и плодородието, Създател и Бог на Нил. Убит от брат си Сет, олицетворение на всяко зло, той става съдник на мъртвите, а духът му се вселява в свещения бик Апис, като в тази форма, продължава да присъства сред живите.
30
Левиатан — Огромно същество, описвано на няколко места в Библията, възприемано различно — като кит или змей.