Синьо злато

— „Остани на мястото си“ — предположи Гемей.

— И аз така мисля. Тия тук, двамата с копия, може би означават „ела да ми помогнеш в битката“. Това човече с животното може да е знак за лов. Изобщо, е като клетъчен телефон.

— По-добро е — отбеляза Гемей. — Не му трябват батерии и никой не ти засича минутите.

Пол попита Рамирес дали може да отвори друга торбичка и испанецът се съгласи с готовност.

— Риболовни принадлежности — обяви Пол. — Метални кукички, корда. Я, — изненада се той, вдигнал нещо като грубо изработени пинсети, — обзалагам се, че с това се измъкват заклещени кукички.

— Така ще да е — съгласи се Гемей и извади от друга торба чифт дървени гривни с прозрачна материя в кухините. Закрепи апарата към ушите си с връзчиците. — Слънчеви очила.

За да не изостане в откритията, Рамирес също се бе заровил в една торбичка. Извади кратунка около петнадесет сантиметра висока, махна дървената й запушалка и я помириса.

— Може би е някакво лекарство? Мирише на алкохол.

От долната част на кратунката висяха миниатюрна паничка и дървена дръжка, с прикрепен към нея плосък камък.

Имаше и криво каменно колелце, въртящо се около ос. Пол загледа втренчено кратунката, после я пое от ръцете на другия. Напълни паничката с течност, доближи до нея плочката и драсна отгоре й с колелцето. Получи се искра, която подпали течността.

— Voila28 — каза той с видимо задоволство. — Първообраза на запалките Bic. Става и за лагерен огън.

Последваха още интересни открития. В една торба имаше билки, които Рамирес идентифицира като медицински приложими. В друга имаше тъничко, плоско метално парче, заострено в двата края. Когато го поставиха върху водна повърхност в чаша, то се завъртя, докато единият му край се насочи на север. Намериха и бамбуков цилиндър с монтирани в него лещи, които приближаваха образа горе-долу осем пъти. Имаше нож, прибиращ се в дървено парче. Последната им находка представляваше лък, направен от наложени една върху друга пластини, като ресор за автомобил, извити, за да дадат възможност максимално да се изтегли стрелата. Тетивата също бяха от метал. Това нямаше нищо общо с примитивното съоръжение, което човек очаква да намери в тропическата гора. Рамирес прокара длан по полираната повърхност.

— Странно — каза той. — Никога не съм срещал нещо подобно. Лъковете, използвани по тия места, са примитивни дървени оръжия с тетива от лико.

— Откъде се е научил да прави тия неща? — почеса се по главата Пол.

— Не става дума само за предметите — обърна внимание Гемей, — но и за материалите, от които са направени. Откъде са се взели?

Около масата се възцари мълчание.

— Има и по-важен въпрос — обади се Рамирес: — Кой го е убил?

— Разбира се — съгласи се Гемей. — От възхита пред техническите му постижения забравихме, че принадлежат на мъртво човешко същество.