Момиче на пружина

Хок Сенг преглътна. Бледата кожа и сините очи на чуждоземския дявол наистина бяха страшни. Чужди като дяволските котки и също толкова нахални във враждебна среда.

— Ще е неразумно да ядосаме белоризците — измърмори той. — Преклонена главица сабя не я сече.

— Това са приказки на жълтокартците.

— Щом казвате. Но аз съм жив, за разлика от мнозина други, а министерството на околната среда е много силно. Генерал Прача и неговите чиновници са преживели всякакви предизвикателства. Дори преврата от дванайсети декември. Щом искате да дразните кобрата, бъдете готов да ви ухапе.

Г-н Лейк понечи да възрази, но вместо това вдигна рамене.

— Е, ти знаеш най-добре.

— Точно затова ми плащате.

Бледоликото момченце погледна към мъртвия мегодонт.

— Колкото и да е силно животното, сбруята трябваше да го удържи. — Отпи за пореден път от бутилката. — Веригите бяха ръждясали; проверих ги лично. Няма да платим и цент обезщетения. Точка. Това е последната ми дума. Ако оборудването им беше на ниво, нямаше да има нужда да убивам мегодонта.

Хок Сенг сведе глава в знак на мълчаливо съгласие, но предпочете да не го изразява гласно.

— Кун, нямаме друг избор.

Г-н Лейк се усмихна студено.

— Да, разбира се. Защото има монопол. — Изкриви лице в гримаса. — Йейтс е бил глупак да построи фабриката тук.

Хок Сенг потръпна, споходен от внезапна тревога. Бледоликото момченце изведнъж му заприлича точно на такова — на нацупено бледолико момченце. А децата действаха импулсивно, прибързано. Децата правеха разни необмислени неща, с които да ядосат белоризците и синдикатите. А понякога си събираха играчките и хукваха към къщи. Притеснителна мисъл, наистина. Андерсън Лейк и неговите инвеститори не трябваше да бягат. Не още.

— Какви са загубите ни до момента? — попита г-н Лейк.

Хок Сенг се поколеба, после събра сили да съобщи лошата вест.

— Със загубата на мегодонта и очакваните разходи във връзка със синдикатите? Деветдесет милиона бахти, плюс-минус.

Маи извика и махна на Хок Сенг да дойде. Новината очевидно беше лоша.

— Изглежда и долу има повреда — каза той. — Ремонтът ще излезе скъпо. — Поколеба се, преди да зачекне деликатната тема: — Вашите инвеститори, господата Грег и Йее, ще трябва да ги уведомите. Опасявам се, че едва ли ще ни стигнат наличните пари да финансираме ремонта и инсталацията на новите водораслени резервоари, които очакваме. — Направи още една пауза. — Ще имаме нужда от допълнително финансиране.

Зачака притеснено как ли ще реагира бледоликото момченце. Парите протичаха толкова бързо през компанията, че понякога Хок Сенг мислеше за тях като за вода, но въпреки това му беше ясно, че новината е неприятна. Понякога инвеститорите са запъваха, станеше ли дума за допълнителни разходи. С г-н Йейтс постоянно се караха за пари. С г-н Лейк — по-рядко. Откакто г-н Лейк пое управлението, инвеститорите не се оплакваха чак толкова, но сумата пак беше огромна, фантастична почти, още повече че плащаха за една мечта. Ако Хок Сенг управляваше компанията, щеше да я е затворил още преди година и повече.