Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
9.
Проходилките се плъзгаха гладко и приятно по килима по целия път до рецепцията. Марта с наслада разглеждаше тъмносините му кантове, украсени с красиви златни корони. Тя си помисли за всички кралски особи, които несъмнено бяха отсядали тук. Един поглед към ръба на килима им е бил достатъчен, за да видят собствените си корони, умножени няколко пъти.
Регистрацията на рецепцията им отне известно време, защото служителите на хотела дискретно провериха състоянието на банковите им карти. За щастие, Ана-Грета беше заможна и разполагаше с достатъчно средства в спестовната си сметка, така че да покрие разходите на всички, но въпреки това се притесниха. Останалите нямаха почти нищо освен пенсиите си и нито един от тях нямаше опит с такива луксозни места. Най-сетне от рецепцията потвърдиха резервациите им и с усмивка им пожелаха приятно прекарване в хотел „Гранд“.
– Втората врата вляво след стълбището – каза Умника, като пое инициативата. – Вие, момичета, ще отседнете в апартамента „Принцеса Лилиан“, където обикновено настаняват големите звезди, а ние двамата с Греблото ще вземем два от апартаментите категория „лукс“.
– Божичко, това ще излезе прекалено скъпо! – обади се Ана-Грета, която винаги внимаваше в сметките.
– Забрави ли, мила? – прошепна Марта. – Ние не смятаме да плащаме.
Те весело поеха по коридора, облегнати на проходилките си. След толкова много тренировки в залата за фитнес всички поддържаха равновесие с лекота и всъщност нямаха нужда от тях, но знаеха, че въпреки всичко могат да им бъдат от полза. Марта се усмихна. Кой би заподозрял, че една старица с проходилка може да е престъпник? А и кошницата отпред беше много удобна за пренасяне на плячката.
Те бавно продължиха, докато не стигнаха до една врата от лявата страна.
– Ето тук – каза уверено Умника.
Той отвори вратата и влезе, а останалите го последваха. Очите му станаха широки като чаени чинийки.
– Налага се да призная, че тук почти нищо не ми напомня за район „Сундбиберг“ – каза той.
– Небеса, каква гледка! Цялата стая сияе, все едно е от злато! – каза Кристина.
– И какви прекрасни червени тапицирани столове! – добави Умника. – Така ли наистина живеят богатите?
– Но... – промърмори Греблото. – Не ви ли мирише прекалено силно на парфюм?
– Почти не смея да вляза. Видяхте ли огледалата и прекрасните умивалници? – попита Ана-Грета. – Това ли е апартаментът „Принцеса Лилиан“?
– Не знам, не знам – промърмори Греблото. – Май има прекалено много огледала, за да е той...
– Осем огледала в една стая – обяви Марта. – И погледнете само изисканите полилеи на тавана, и този мрамор, и светлините над умивалниците...
– Но къде са леглата? – учуди се Кристина, която беше уморена и искаше малко да си почине.
– Леглата? – повтори Умника и се огледа.
Точно в този момент всички чуха един много познат шум.
– Дявол да ме вземе! – каза Греблото и се ухили. – Това са тоалетните. А аз се чудех защо има цели осем умивалника...
Всички избухнаха в смях, излязоха от дамската тоалетна и се отправиха към асансьорите. Умника пъхна пластмасовата си карта в четеца и натисна копчето за осмия етаж.
– Извинявам се – каза той. – Съвсем забравих. Апартаментът „Принцеса Лилиан“ е на най-горния етаж.
Докато се изкачваха с асансьора, Марта потъна в мисли. Това, че объркаха луксозния апартамент с дамската тоалетна, не беше добър знак. Ако се объркваха така, докато бяха съвсем трезвени, какво ли щеше да стане след едно-две питиета в бара?
10.
– Какво ще правим сега? – попита Кристина.
Вече беше направила няколко обиколки на луксозния апартамент и беше зашеметена от многобройните възможности, които се разкриваха пред нея. Беше останала най-силно впечатлена от телевизорите навсякъде – и ги беше включила всичките до един.
– Не знам кой телевизор да гледам, а могат да се правят и толкова други неща...
Тя се завъртя, за да огледа разкошните стаи. Дали да се настанят в библиотеката, да посвирят на рояла, да гледат някой филм в частния киносалон, или просто да потънат в най-близкия огромен фотьойл? Голямата вана с красива мозайка и сауната също представляваха сериозно изкушение. От хотела им бяха обяснили, че вътре могат да си пуснат зелени светлини и музика от джунглата или ако предпочитат – сини светлини. Или просто да си легне за малко в голямото двойно легло, което вървеше в комплект с невероятна гледка към кралския дворец от другата страна на пролива?