Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Воинът се изправи.
— Как се създават илюзии? Точно това ще ви преподавам днес. Ще започнем с пресъздаването на предметите, които нося със себе си. Сено, ела пред класа.
Сония слушаше как магьосникът обяснява различните начини за създаване на магически образ на предмети и наблюдаваше как Сено изпълнява инструкциите на учителя. Когато демонстрацията приключи, Сено мина покрай чина на Сония на път към своето място. Той я погледна и се усмихна. Тя леко повдигна крайчето на устните си в отговор. Сено беше особено приятелски настроен към нея след практическото упражнение по Воински изкуства преди няколко седмици, в което тя го беше научила на един номер, който можеше да се използва от по-слаби срещу по-силни магьосници.
Урокът продължи и тя съсредоточи усилията си върху изучаването на техниките за създаване на илюзии. Точно когато успя да създаде образ на плода пачи, във въздуха пред нея се появи нещо.
Това беше цвете с венчелистчета, направени от яркооранжеви есенни листа. Тя се пресегна и пръстите й преминаха през странното растение. То се разпадна на хиляди искрици, които се понесоха в бърз танц, преди да изчезнат.
— Добра работа! – възкликна Тасия.
— Не бях аз. – Сония се обърна и видя Сено да й се хили. На масата пред него лежеше оранжево листо.
Застаналият пред класа лорд Макин шумно прочисти гърлото си. Сония се обърна напред и видя, че учителят я гледа строго. Тя сви рамене, за да покаже, че не е виновна. Той погледна многозначително към плода пред нея.
Тя се концентрира и до плода се появи илюзорното му копие. То беше по-червено, отколкото трябва и обвивката му подозрително приличаше на жилите на листо. Сония въздъхна. Щеше да й е по-лесно, ако в съзнанието й нямаше толкова пресен спомен за есенни листа. Преодоля раздразнението си. Сено не беше възнамерявал да я обърка. Той просто се перчеше.
Но защо точно пред нея. Със сигурност не се стремеше да я впечатли.
Или се стремеше?
Тя не се поддаде на изкушението да се обърне и да види какво прави той. Сено беше приятно момче, общително, и не беше трудно да го харесаш – навярно тя беше единствената киралийка, която не въздишаше по него...
„Какви са тези мисли? – Тя се намръщи, осъзнавайки, че илюзията й се е превърнала в безформено кълбо. – Дори и да не трябваше да се притеснявам от Акарин... Ами Дориен?”
В съзнанието й се появи видение за сина на Ротан, застанал в пролетната гора зад сградата на Гилдията. Как се навежда, за да я целуне. Сония прогони спомена.
Не беше виждала Дориен повече от година. Винаги когато усетеше, че мисли за него, тя се опитваше да се съсредоточи върху нещо друго. Нямаше за какво да съжалява – не и когато връзката между тях беше невъзможна, след като тя не можеше да напусне Гилдията, преди да се дипломира, а той живееше в селце, в подножието на планините и си идваше вкъщи само за няколко седмици годишно.
Тя въздъхна, съсредоточи се върху плода и започна да възстановява илюзията си.
Когато Лорлън наближи вратата на кабинета си, чу познат глас да го вика. Хвърли поглед назад и се усмихна, когато видя помощника си, който се приближаваше.
— Добър вечер, лорд Оусън.
Отключи магическата ключалка с усилие на волята си и вратата изщрака, отваряйки се. Лорлън пристъпи вътре и покани Оусън с жест, но когато помощникът погледна вътре, се поколеба, в първия момент върху лицето му се изписа изненада, а след това се намръщи. Лорлън проследи втренчения поглед на Оусън и видя човек с черна роба, който си почиваше в едно от удобните кресла в кабинета.
Акарин имаше навика да се появява в заключени стаи или на неочаквани места, но защо това ще кара Оусън да се мръщи? Лорлън погледна отново към помощника си. Изражението на младия магьосник вече беше почтително, не беше останала и следа от неодобрението, което Лорлън бе зърнал за миг.
„Досега не съм забелязвал Оусън да проявява неприязън към Акарин – помисли си Лорлън, докато крачеше към бюрото си. – Чудя се от кога ли таи това чувство”.
— Добър вечер, Върховни повелителю – каза той.
— Разпоредителю – отвърна Акарин. – Лорд Оусън.
— Върховни повелителю – кимна Оусън.
Лорлън седна зад бюрото си и погледна помощника си.
— Има ли нещо...?
— Да – отвърна Оусън. – Преди около половин час заварих един пратеник да чака пред вратата. Капитан Баран казва, че има да ви показва нещо интересно, ако сте свободен.