Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
И накрая настъпи сутринта на обаждането от ситуационната зала на Белия дом.
Арктически ледове
4 април, 06:30
4 часа и 30 минути до крайния срок
В 06:30 сутринта Скофийлд свика цялата осемчленна група, четирима морски пехотинци и четирима цивилни.
Разказа им онова, което знаеше — че групировка, наричаща себе си Армията на крадците, е превзела остров Дракон и към 11:00 местно време ще бъде готова да използва някакво атмосферно оръжие. Ракетният удар се провалил и въздушните атаки имали малко изгледи за успех, поради което изпращат тях. Те са едната от само двете групи, намиращи се достатъчно близо да стигнат до Дракон навреме по вода.
— Армията на крадците ли? — повтори Майка. — Никога не съм чувала за тях.
— Като че ли никой не е — отвърна Скофийлд. — Поне досега. От Белия дом ни пращат цялата информация, до която могат да се доберат. Изглежда, че Военното разузнаване разполага с нещо, и от ЦРУ проверяват.
— Защо е забавянето на използването на оръжието? — попита Хлапето.
— Нужно е време за задействане на основния му елемент, някакви малки сфери уран. Още не са напълно готови. Затова разполагаме с този прозорец.
— Май ще правим всичко в последния момент, а?
— Именно — съгласи се Скофийлд. — Ще трябва да подготвим цялата си екипировка. След това ще ни трябват почти три часа само за да се доберем дотам. И самият остров е сериозно укрепен. Дори да ни посрещнат с отворени порти, ще ни е нужен сигурно час, за да влезем и да се доберем до оръжието навреме, за да го извадим от строя и да го унищожим. А хич не ми се вярва, че ще оставят вратата отворена.
Обърна се към четиримата цивилни — Зак, Ема, Хартиган и Чад.
— Четирима морски пехотинци не са достатъчни за това. Трябват ни колкото се може повече хора, така че ако сте съгласни да дойдете да помагате, ще ви взема на драго сърце. Искам обаче да кажа съвсем ясно още от самото начало — не е задължително да го правите. Никой от вас не е длъжен да идва. Ще бъдем втори екип — повтарям, втори, поддържащ екип, но ако основният отряд на тюлените не успее да се справи, ще трябва да се намесим ние. И ще е гадно.
— За да не си правите илюзии относно значението на „гадно“, ще обясня — това означава стреляне на месо, кървави рани, надробени кости и трупове пред очите ви. Така че ако не искате да дойдете, не е нужно да го правите и никой няма да ви вини за това. Но… — той вдигна пръст, — ако дойдете, ще искам нещо от вас — да се подчинявате на заповедите ми. Колкото безумни и шантави да ви изглеждат, в тях винаги ще има някаква логика. В замяна ви обещавам, че няма да ви изоставя. Ако бъдете заловени, ще се мъча да ви помогна, докато в тялото ми има дъх. Разбрахте ли? Добре. И така. Кой идва и кой остава. Говорете сега или не се обаждайте изобщо.
Групата се смълча.
Цивилните се взираха в трептящия пламък на газовия котлон в краката им и се мъчеха да вземат решение.
Накрая Зак преглътна с мъка и кимна.
— Аз идвам.
— Аз също — колебливо се обади Ема Доусън. — Макар никак да не ме бива с оръжията. Стреляла съм само веднъж в ранчото на чичо ми.
— Не се безпокой, миличка — нежно я успокои Майка. — Остани две-три минути насаме с мен и ще те направя същинска кучка от ада, досущ като мен.
— Това е нелепо — изсумтя Джеф Хартиган. — Какви шансове имате? Четирима морски пехотинци и някакви необучени цивилни срещу окопали се военни? Как ли пък не. Оставам тук, Чад също.
— Не, аз не оставам — тихо рече Чад. — Аз също тръгвам.
— Какво? — не повярва на ушите си шефът му и рязко се обърна към него.
Скофийлд също се обърна. Не беше очаквал подобна реакция от Чад.
— Казах, че тръгвам.
— Никакви такива — отсече Хартиган. — Оставаш тук с мен, а те да вървят да си трошат главите.
Асистентът поклати глава. Скофийлд се запита дали досега му се е случвало да се опълчва на шефа си.
— Съжалявам, господин Хартиган, но мисля, че трябва да направим нещо…
— Мислиш, че трябва да направим нещо — подигравателно го имитира Хартиган. — Стига глупости. Чад, мислех те за по-умен.
Чад сведе глава.
— Съжалявам, сър.
— Аз пък не съжалявам — каза Скофийлд. — Радвам се, че идваш, Чад. — Обърна се към Хартиган. — Сър, ако всички тръгваме, оставането тук само по себе си представлява опасност. Може би ще размислите…