Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Казано по този начин, звучи повече от абсурдно. Направо жалко.
— Не говори глупости! — изсмивам се презрително. — Той не е голямата ми любов!
— Ама нали каза…
— Хей, дами!
Разговорът ни е прекъснат от силен рев. Вдигам очи и виждам пред себе си сърдит мъж, който ме гледа свирепо. Същият сърдит мъж, който ме обслужва всеки ден. Никога досега не съм го виждала да се усмихне, нито да изрече повече от две думи, които звучат по-скоро като грухтене. Прави ми знак с плешивата си глава. И аз си знам, че това е моментът да поръчам.
— Една супа топчета и пастърма върху ръж — изричам послушно. И се изпълвам със задоволство. Чуйте ме само! Говоря като истинска нюйоркчанка! Пастърма върху ръж! А като си помисля, че само допреди няколко седмици бях в „Маркс енд Спенсър“ и поръчвах сандвичи!
Сърдитият мъж изгрухтява и започва да реже големи парчета пастърма.
— О, да, и веднъж топена риба тон! — допълвам.
Да, дните ми, в които говорех за сандвичи, определено са свършили. Както вече установих, сандвичите с риба тон и топено сирене са невероятно вкусно нещо. Кой би си помислил, че двете съставки ще си вървят толкова много!
Мъжът се намръщва още повече, надрасква нещо на малко листче, пъхва го през една решетка, а после се обръща, за да подрежда пастърмата, която е изрязал.
— Благодаря! — усмихвам му се ведро аз и се обръщам към Робин, която се чуди какво да поръча. — Виж какво — побързвам да я освободя от недоумението й, — мисля, че онази вечер разказах достатъчно за него. И ако случайно си забравила, да ти повторя, че е женен!
Тя ме поглежда така, сякаш ми взема мярката, и изрича назидателно:
— Нали знаеш, че ако не си в състояние да достигнеш до оргазъм, това вероятно означава, че все още си влюбена в друг?
— Коя част от „той е женен“ не разбра? — не се предавам аз.
Тя отваря уста, за да ми възрази, но после премисля и въздъхва тежко.
— Ама че работа! А беше толкова романтична история!
— Както и „Ромео и Жулиета“ — отсичам назидателно, докато се преместваме към касата. — Която също не завършва добре. — И подавам бележката на касиера.
— Двайсет и два долара и четирийсет и пет цента — отсича той.
— Не сме ли се срещали и преди?
Както съм свела глава към чантата си, за да извадя портмонето, аз я вдигам, за да видя Робин как дарява със стокаратова усмивка мъжа зад касата. Е, казвам мъж, но всъщност той е не повече от двайсетгодишен. Висок и тънък като върлина, с тъмна коса и едва набол мустак.
— Така ли? Къде? — пита притеснено. И изглежда леко уплашен. Като че ли очаква всеки момент да го арестуват за нещо.
— Казвате се Харолд, нали? — продължава да настоява Робин.
— Всъщност не. Казвам се Антъни. Очевидно ме бъркате с някой друг.
— О, извинете! Грешката е моя! — изрича мило съквартирантката ми и се обръща отново към мен. И усмивката й автоматично се стопява. — По дяволите! Беше готин!
— Значи все още не си се отказала, така ли?
— Разбира се, че не! — поглежда ме тя едва ли не възмутена, че й задавам подобен въпрос. — Та той е моята съдба! И няма да престана да го търся, докато не го открия! Защото, щом аз търся сродната си душа, значи и сродната ми душа ме търси, нали така?! — Зелените й очи проблясват решително. — Знам, че сигурно ме мислиш за луда…
— О, не! — побързвам да отрека аз една идея по-бързо от нормалното.
— … но понякога човек трябва просто да вярва. Да се довери на вселената. Да се опре на силата на позитивното мислене и на законите на привличането. Това е като в „Тайната“. Чела ли си я?
— Не, не мисля.
— Обаче аз я прочетох! От корица до корица — продължава. — А после си купих и дивидито. Страхотна книга! Сериозно ти казвам! Направих си дори и огледало на желанията!
— Какво е това?
Тя ме поглежда втрещено и възкликва:
— Ти не знаеш какво е огледало на желанията?!
— Ами…
Чувствам се така, сякаш отново съм десетгодишна и си играем с децата на улицата и някой ме пита знам ли какво е ерекция.
— Не точно — пробвам с блъфиране. — А трябва ли да знам?
— О, господи! Ама, разбира се! — провиква се тя с широко отворени очи. — Огледалото на желанията е средство за визуализация, което активира универсалния закон на привличането, за да започне да превръща мечтите ти в реалност!
— Аха, ясно — кимвам, макар че нищо не ми е ясно.
Както когато пак бях на десет и попитах сестра ми какво е ерекция, а тя се разсмя така, че й потекоха сълзи, а после рече, че било онова, което се нарича пенис, ама когато се втвърдяло.