Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Само дето тогава нямах никаква представа що е това пенис.
— Изработката му е много проста — заема се да ми обяснява ентусиазирано Робин. — Вземаш парче стиропор, изрязваш от разни списания снимки или думи, или каквото и да е там, което да изобразява онова, за което си мечтаеш. Доста забавно е, честна дума! Трябва да опиташ някой път!
— Хммм, може би. — Не искам да я обиждам, ама чак пък толкова! Идиотският тест в списание е едно, а това огледало на желанията — съвсем друго нещо. Сестра ми ще побеснее, ако разбере. — Само че не е съвсем в мой стил.
— Луси, крайно време е да престанеш с този негативизъм! — скастря ме моята нова съквартирантка.
— Но това не е негативизъм! — възроптавам аз. — Аз съм просто англичанка! Ние не си губим времето нито с разни огледала на желанията, нито с книги от типа „Опознай себе си“! Е, поне не и за пред хората, де — допълвам, спомняйки си за двете книги от този жанр, които съм скрила някъде из библиотеката си.
— Е, значи е настъпил моментът да поизгубиш малко време! — цъква с език Робин и ме поглежда тържествено.
— Извинете, госпожице! — Касиерът ми подава рестото.
— О, благодаря! — Поемам парите и ги поставям в портмонето си. — Извинявай, но аз просто не вярвам в подобни глупости. — Това вече по посока на Робин.
— Ето в това ти е проблемът! — свива рамене тя. — Ти просто не вярваш!
Вземам торбата с яденето от щанда и я притискам като щит пред гърдите си.
А тя продължава:
— Не всичко на този свят може да бъде обяснено или разбрано, Луси! Понякога просто трябва да се довериш на мистичните сили на вселената, да заложиш на енергията и на силата на духа и да повярваш, че там някъде има нещо по-голямо от теб и мен! — Отмята къдриците зад ухото си и очите й проблясват. Ентусиазмът й е толкова заразителен, че почти й се връзвам. — Просто трябва да повярваш! А аз вярвам, че макар светът да е много голям и хората да са милиарди, щом на двама души е писано да бъдат заедно, те ще бъдат заедно!
И докато тя говори, усещам, че някъде дълбоко в мен нещо потрепва. Онази част от мен, която някога също вярваше, че на нас с Нейт ни е писано да бъдем заедно. Вярваше, че макар светът да е много голям, аз съм срещнала своята половинка.
— Според законите на привличането човек привлича онова, за което най-много мисли. Следователно появата на моя Харолд е единствено въпрос на време. И на търпение.
„Обаче ти потисна тази своя част, при това много отдавна! — напомням си сурово аз, изтласквайки тези нездравословни мисли от главата си. — Или май забрави, а?“
Решавам, че е най-добре да сменя темата.
— Добре де, щом напоследък си се посветила на чакането на Харолд, то тогава и при теб напоследък има застой! Та откога… — не довършвам възпитано, но мисля, че тя ме разбра.
Без въобще да се замисля, Робин отговаря:
— Тринайсет месеца, осемнайсет дена и… — поглежда часовника си — … около десет часа. И, честно да ти кажа, този Харолд да взема да побързва, защото…
А после се обръща към сърдития мъж, който продължава да я чака да си каже поръчката, и заявява:
— Оставете пилето. Ще взема същото като нея! — Обръща се към мен и се разсмива: — Знаеш ли откога ми се ще да го кажа?!
В галерията ме посрещат купчина дървени сандъци и килим от бели стиропорни топчета, на които като че ли не им се влиза много в сандъците. В средата на този килим зървам Магда, която размахва безпомощно ръце като птичка, изпаднала от гнездото си. Когато ме чува да влизам, тя се обръща рязко и се провиква:
— О, слава богу! Върна се! — извиква възбудено. Въпреки избилите по челото й капчици пот, кошерът на главата й си остава все така безупречен. — Имам страхотни новини!
Божичко, какво е станало пък сега?! Нямаше ме само половин час!
— Така ли? — поглеждам я предпазливо и се подготвям да чуя новината. Познавайки Магда, би могло да е всичко.
— Докато те нямаше, се случи нещо прекрасно!
Свалила е кюфтетата от менюто за откриването? Синът й Даниел й е съобщил, че всъщност е гей? Даниел Крейг най-сетне е разбрал, че съществувам, и е дотичал, за да попита дали би могъл да ме изведе на вечеря с лимузината си? И да, обещал е да носи онези плувки под костюма си!
Добре де, признавам си — това е една от любимите ми фантазии.
— Появи се един човек и изкупи цялата колекция „Густав“!