Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Та като стана въпрос затова, на мен никога не ми се е налагало да симулирам.
Смехът ми замръзва.
— Сериозно? — изписквам малко по-силно, отколкото съм възнамерявала.
— Разбира се. Никога! — тръсва решително глава тя, а после се привежда към мен и допълва шепнешком: — Аз паля от раз! — И щраква с пръсти за онагледяване.
— Какво искаш да кажеш? — поглеждам я неразбиращо.
— Ами нали се сещаш, реагирам и на най-дребния стимул — отговаря весело тя. — Ами ти? — И ме поглежда в очите с онази щастлива увереност, която при американците като че ли се излива от самите им пори.
— О, ами… Само няколко пъти — смотолевим, оправям очилата си на косата и отмятам назад глава, както правя винаги, когато се опитвам да избегна някаква тема. Е, няма да тръгна да си признавам, я, че не си спомням кога за последен път съм изживяла истински оргазъм! — нали се сещаш, когато съм била уморена и такива работи.
— А пробвала ли си с чувствен масаж? — подсказва услужливо тя.
Това е следващото нещо, което съм забелязала при американците — те са напълно искрени. Между британци подобен разговор отдавна да се бе пренесъл в сферата на мръсните вицове и подмятанията. Като например съвсем наскоро в една книжарница, когато двете с Кейт се подхилквахме на илюстрациите на „Радостта от секса“. Тя смяташе да купува книгата като сватбен подарък за свои приятели, но след като видя снимката на хипито с дългата брада и кльощавите крака, се уплаши книгата да не окаже разрушително въздействие върху любовния им живот. Затова в крайна сметка им купи комплект ножове за пържоли.
И все пак аз съм зрял човек, а не тийнейджър. И би трябвало да бъда в състояние да водя разговор за секса и оргазма като зрял човек, а не да ръся тъпи шеги. Така де, не съм чак такова дете!
— Много помага за навлизане в съответното настроение — продължава Робин.
— В кое настроение? Настроението за любов ли? — правя се на отворко аз.
Обаче Робин дори не примигва, когато заявява:
— Знаеш ли, имам едни китайски билки, които можеш да вземаш за този проблем!
— Какъв проблем? — промърморвам, като се правя, че чета менюто, въпреки че след шест седмици редовно посещаване на ресторанта го знам наизуст.
— За загуба на интерес към секса, за липса на либидо…
— Нищо му няма на моето либидо! — срязвам я аз, а после се изчервявам до корена на косите си. — Много съм си добре, благодаря!
— Знаеш ли колко е важно да се свържеш със своята сексуалност? — продължава тя със съвсем прозаичен тон. — Вие британците сте много задръстени. Не знам дали някога ще се научите да се отпускате.
— Ама аз се отпускам! — провиквам се възмутено.
Цялата опашка пред мен се обръща и ме поглежда критично. Изчервявам се като домат. И побързвам да замажа положението, като промърморвам под нос:
— Просто от известно време не съм имала хубав секс.
— Ставаме две, скъпа! — прошепва ми петдесетгодишната сервитьорка, която тъкмо минава покрай мен с поднос супа топчета.
— Колко известно? — поглежда ме Робин с искрена загриженост.
— Ами, нали се сещаш как е…
„Десет години — приглася един тъничък гласец в главата ми. — Десет години от преживяното в Италия. От преживяното с Натаниел. Откакто имаше страхотен, разтърсващ, незабравим секс!“
— От няколко месеца! — отсичам на глас.
Ама това е абсурдно! Не може оттогава насам да не съм имала някой и друг страхотен оргазъм! Ами с Шон? А преди това имаше един Антъни? Или пък кратката забежка с онзи шотландец по време на почивката в Испания, когато бях на двайсет и пет? Не си спомням името му, но си спомням, че той издаваше някакви много смешни звуци, докато го правеше — нещо като квичене…
О, боже! Всъщност вярно е! Наистина са десет години! Десет години без оргазъм!
Добре де, не съвсем.
— Между другото, мастурбацията не се брои — обажда се Робин, сякаш разчела мислите ми.
— Не се брои ли?
Надеждата в гласа ми е осезаема.
— Неее! — отсича категорично глава тя и в очите й проблясват весели пламъчета. А после внезапно в главата й като че ли просветва една мисъл и тя се провиква: — О, господи! Това е той! — Снишава глас и допълва: — Той ти е бил този последен път, нали?
— Кой? — правя се на ударена аз. Обаче съм ужасна актриса. Ани беше единствената ми добра роля.
— Онзи тип от Италия! Голямата ти любов! Единственият!