Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Каквооо?! — опулвам се аз. — Искаш да кажеш цялата колекция?!
Ясно. Не е Даниел Крейг, но пак е страхотна новина. Колекцията „Густав“ се състои от няколко големи платна на един германски художник, които вървят по десетки хиляди долари на парче.
— Да, цялата! — разперва ръце шефката ми. — И стана невероятно бързо! Клиентът влезе, погледа има-няма две минути и изведнъж — бум! — И във въздуха се разхвърчават стиропорни топчета.
— Бум ли?
— Каза, че искал да купи всичките! Просто ей така. Даже не попита за цената!
— Бреееей!
Опитвам се да си представя какво ли е да купиш цяла една колекция, без въобще да се заинтересуваш от цената, но някак си не успявам. Всъщност не мога да си представя да купя каквото и да било, без първо да попитам за цената. Проверявам етикета дори и на шампоана, преди да го сложа в пазарската си кошница.
От друга страна, аз не съм от хората, които купуват произведения на изкуството. Аз съм от онези, които винаги достигат лимита на оувърдрафта си, които неизменно закъсняват с вноските по кредитните си карти и които винаги са на червено много преди края на месеца. Едно време правих нещастни опити да се науча как да водя месечния си бюджет, но едно време правих опити да се науча да свиря и на пиано. И в двете области се оказах пълна бездарница.
Така де, какво точно означава „домашно счетоводство“, а? И защо изобщо трябва да се заминаваме с подобни глупости?!
— Ама това е страхотна новина! — възкликвам аз безкрайно щастлива, че най-сетне и ние сме продали нещо.
— Освен това той плати с карта „Американ Експрес“! Черна! — допълва Магда, но с приглушения тон на човек, забелязал внезапно Мадона в местния супермаркет.
— А това добре ли е? — питам небрежно, кацвам на едно от високите столчета и отварям сандвича си.
— Не си омъжена, а не знаеш за тези неща?! — ахва изумена шефката ми.
— Ами… не. Какво по-точно трябва да знам? — питам, докато отхапвам първата си хапка.
— Лууузи! — поема си рязко дъх тя. — Как ще си намериш богат съпруг, когато не знаеш какво да търсиш?!
— Че аз не си търся богат съпруг! — отвръщам аз, изпълнена с феминистки прилив на възмущение.
— Да бе! — махва презрително с ръка тя. — Всяка жена си мечтае за богат съпруг!
Преглъщам с мъка и отбелязвам:
— Досега никой от приятелите ми не е бил богат. Даже с последния за всичко плащах аз!
На й на нея!
— И ти намираш това за хубаво? — провиква се невярващо тя.
Погледнато от този ъгъл, като че ли се налага да подложа феминистките си принципи на известна преоценка.
— Ами… то… Мисля, че това те прави независима!
Ето, знаех си аз, че има основателна причина никога досега да не съм търсила богат мъж!
— Независима ли? — махва презрително с ръка Магда. — Какви са тези глупости за независимост? Ти да не би да живееш в някоя бедна африканска държава, а?!
Бузите ми пламват.
— Мисля, че е крайно време да забравиш всички тези простотии! — отсича делово тя. — Крайно време е да забравиш също така и за глупости като романтика, химия и любов и да се концентрираш върху това! — И посочва многозначително диамантите си.
Усещам как и без това вече пламналите ми бузи вече горят. Не съм свикнала да водя подобни разговори с шефовете си. С Рупърт обикновено си говорехме за цените на недвижимите имоти в Лондон или в най-добрия случай — за някой телевизионен сериал.
— Когато си избираш съпруг, трябва да търсиш три неща! — продължава безмилостно настоящата ми шефка.
— Да бе, знам — добър характер, чувство за хумор и… — започвам да рецитирам добре позната ми още от детството песен.
Обаче Магда ме прекъсва презрително и отсича:
— Казах да престанеш с глупостите! Трите най-добри качества на един мъж са: кредитна карта, часовник, обувки!
Наблюдавам я слисано как ги отмята на пръстите си.
— Точка първа — „Кредитни карти“. Никога „Виза“ или „Мастъркард“! — Сбърчва нос, сякаш е усетила някаква гадна воня. — Само „Американ Експрес“! Но никога зелена!
— Защо? Какво й е лошо на зелената? — питам най-невинно аз.
— Защото на теб ти трябва черна! — отсича безапелационно шефката ми. — Черната няма никакъв кредитен лимит! И черната е перфектна, ако ти се прииска да отидеш на пазар, примерно в „Бергдорф Гудман“!
Отварям уста, за да й кажа, че никога не съм ходила да пазарувам в „Бергдорф Гудман“, обаче после размислям и я затварям.