Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
„Динамична“ — така ме описа тогава местният вестник. Мама си изряза статията, сложи я в рамка и я окачи в тоалетната на долния етаж заедно с моя снимка в ролята на Ани. Което се оказа огромно наказание за мен, защото надали някой би желал всеки път, когато отиде до тоалетната, да се гледа като тринайсетгодишен, с грозни скоби и абсурдна рижава перука на къдрици.
Именно това е причината, поради която изкарах целия си пубертет в изритване на момчетата през предната врата на къщата ни, когато се случваше пикочните им мехури да имат някакви неотложни нужди.
— О, не, госпожо Цукерман! — продължавам, вече яко набрала скорост. — Знаете ли какво ще им отговоря аз?
Вече съм напълно в роля, в комплект със съответните жестове и изражението на лицето. И като че ли започвам да се забавлявам. Може би аматьорският драмсъстав би ми паснал добре.
Тоест, ако ме допуснат в него, естествено.
— Не! Кажи какво! — прошепва нетърпеливо Магда и се вторачва нетърпеливо в мен.
— Кюфтета! — провиквам се драматично. — Нищо друго, освен кюфтета!
Добре де, може и малко да съм се поувлякла.
Но колкото и да не е за вярване, Магда ми се връзва. Дотолкова, че изглежда така, сякаш всичките й коледни желания са се сбъднали изведнъж. Поправка — всичките желания от Ханука.
— Ооо, Лууузи! — Тя протяга също така драматично ръка към моята, сграбчва я в обсипаните си с диаманти пръсти (все спомени от бившите съпрузи) и се провиква: — Де да беше еврейка! Веднага щях да те помоля да се омъжиш за най-малкия ми син — Даниел! Нищо не би ме направило по-щастлива от това да ми станеш снаха!
— О, ами… благодаря — смотолевям сконфузено аз, не особено сигурна как да приема този комплимент.
Магда разбра, че не съм омъжена само трийсет минути след началото на първия ми работен ден при нея. Към обяд вече знаеше цялата история на моите провалени връзки още от детската градина, а към края на работния ден бе обявила всичките мъже за мръсници.
— Двамата бихте били идеалната двойка! — продължава тя, бръква в огромната си чанта и вади оттам албум, който се отваря като акордеон. Пълен набор снимки на семейството й. — Ето, това е той! — провиква се и ми набутва една снимка под носа.
Вторачвам се и зяпвам попарена.
Представете си Остин Пауърс с еврейска шапчица на главата.
— Красив е, нали? — разлива се от щастие тя, очевидно разтълкувала погрешно реакцията ми. — Погледни само тези зелени очи! И каква усмивка само, а?! Виждала си досега друга такава?
— Ами… аууу! — Това е единственото, което успявам да изрека, неистово стараейки се да намеря нещо хубаво в сина й.
И накрая се предавам.
Добре де, по принцип не съм повърхностна. Знам, че външният вид не е всичко и че най-важното у един човек е характерът му, обаче… Ами… поглеждам отново снимката и се вторачвам в гигантските му, буквално заешки зъби.
Хубаво де, както искате! Считайте ме за повърхностна, щом се налага!
— На всичко отгоре е и архитект! — продължава Магда и продължава да се издува от майчина гордост — дотолкова, че вече започвам да се опасявам, че ще се пръсне като балон.
— Аууу! — повтарям умно аз. Незнайно защо, обаче речникът ми изведнъж се оказва сведен само до една дума, при това междуметие. Не че Магда забелязва нещо. Прекалено много е заета да съзерцава с възторг снимката на сина си и да я чисти с ръкава си.
— Но колко жалко, че не можете да се ожените! Защото може и да не знаеш, но еврейската вяра се предава чрез жената! — Сърцераздирателна въздишка. — За феминизма това е прекрасна новина, но не и за вас с Даниел! — И ме поглежда с огромно съжаление.
— Разбирам — кимвам сериозно, но вътрешно ми идва да заподскачам от радост. В гърдите ми избухват фойерверки. Открай време съм си атеист, но в този момент се изпълвам с щастие, че имало такава религия.
— Много съжалявам — продължава да клати унило глава тя.
— Няма проблеми! Наистина! Разбирам! — настоявам, като се старая да изглеждам колкото ми е възможно по-тъжна. — Ще се оправя.
Вече съм в апогея на ролята си.
— Срамота, че момиче като теб продължава да стои неомъжено! Срамота! — провиква се тя и стоварва юмрук върху барплота. — Обаче не се притеснявай! — побързва да ме успокои. — Остави тази работа на мен!
— Коя работа? — поглеждам я стреснато.
— Че нали аз ожених брат си и трима от братовчедите си?! Семейството ми ненапразно ме нарича Магда Сватовницата!