Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Точка втора — „Часовник“. — Кратка пауза. — „Ролекс“ или „Картие“, и двете марки стават.
— Ами „Суоч“? — обаждам се колебливо и свеждам очи към собствения си часовник. От жълта пластмаса. Имам го, откакто се помня.
— „Суоч“ при часовниците е равносилен на квартира на четвъртия етаж някъде в Куинс! — отсича тя.
— Аха, ясно — кимвам и побързвам да скрия часовника с ръкава си.
— Точна трета — „Обувки“. — Тя скръства ръце пред гърди и ме фиксира с миниатюрните си очички. — Какви обувки носеше последното ти гадже?
Ооох, само не това!
— „Крокс“ — смотолевим и свеждам глава.
Магда изглежда така, като че ли всеки момент ще получи удар.
— Каквооо? Да не би да имаш предвид онези пластмасовите, с дупчиците? Градинарските?
Усещам как цялото ми лице почервенява от срам. При това не аз бях тази, която носеше такива обувки.
— Ясно — смилява се над мен Магда. — Обувките трябва да бъдат с ръчен шев, кожени и италиански!
Нямам спомен някога да съм срещала мъж, който да е носел италиански кожени обувки с ръчни шевове. С изключение на Рупърт, разбира се, но той не се брои, защото е гей. Оттук и любовната му афера с Пат Бутчер.
— Ами любовта? — осмелявам се да попитам накрая. — Тя поне не трябва ли да е в списъка?
— Повярвай ми, ако срещнеш мъж, който притежава и трите изброени дотук качества, автоматично ще се влюбиш в него! — отсича авторитетно Магда и се присяга към една от картините на стената. — А сега ми помогни! Трябва да ги опаковаме максимално бързо! Иска ги да му бъдат доставени още днес!
— Днес ли? — ококорвам се аз и поглеждам уплашено към сандъците. — Не може ли да почака до утре?
Изпълвам се с възмущение. За кого се мисли този, та да идва и да размахва черната си „Американ Експрес“ така, сякаш той е собственикът?!
Вдигам очи и забелязвам почти празните вече стени на галерията ни. Погледнато по този начин, той май наистина е станал собственикът.
— Освен това искам ти да отидеш с доставчика, за да се увериш, че всичко е пристигнало по живо, по здраво — изрича Магда, без да обръща внимание на последния ми коментар. — Бих отишла аз, обаче съм обещала да отида при леля ми Ирина. Мести се в старчески дом, при това от най-скъпите. Казвам й: „Лельо, този старчески дом е по-скъп и от апартамента ми на «Парк Авеню»!“ А тя само ме поглежда смръщено и отсича: „Може, обаче искам и ти да дойдеш с мен!“
И внезапно всичко ми става ясно. Тя се опитва да ме сватосва!
— О, не, Магда… — започвам, обаче тя не ми позволява да довърша.
— Има и още едно положително качество — брачна халка. Този днес не носеше такава! — подхвърля и очите й проблясват пакостливо.
Изглежда невероятно доволна от себе си. А после ми подава ролка вакуумирано опаковъчно фолио и продължава да сваля картините.
Шеста глава
Към края на работния ден всички картини са вече надлежно опаковани и сега ги товарят в камиона, за да бъдат доставени на клиента. А когато и последният дървен сандък потъва в пастта на камиона, Магда се обръща към мен и нарежда:
— Портиерът ще се подпише за доставката, обаче картините трябва да бъдат занесени директно в апартамента на клиента, който е на целия последен етаж на тази сграда! Поради което ти си длъжна да изчакаш появата на клиента. За наше спокойствие, нали разбираш?
— Ама нали, щом вече някой се е подписал… — смотолевим.
Магда вдига ръка и с тон, който не търпи възражение, отсича:
— Ти ще чакаш!
Умълчавам се. „Знам, че няма никакъв смисъл да споря с нея. Тя е твърдо решена да ме сватоса — си казвам наум, докато се качвам против волята си в кабината при шофьора. — И ако се съди по сина й Даниел, вкусът й вече ми е ясен.“
— Готови ли сме?
Силен негърски акцент от Куинс прекъсва пропадането ми към бездната на отчаянието. Наближавам трийсетте, а все още не съм омъжена и се намирам в ръцете на добронамерени приятели и роднини, а сега и на шефката ми, които до един се опитват да ме сватосат с всичко, което ходи и диша, и има пенис.
Вдигам очи.
И усещам как настроението ми се възвръща. Толкова бях потънала в мислите си, че до този момент изобщо не бях забелязала шофьора. Оказва се доста готин — с обръсната глава, тъмнокафяви очи и най-белите зъби на света. Толкова са бели, че почти светят на фона на тъмната му кожа. А какви ръце само! Очите ми се плъзгат към бицепсите, които издуват ръкавите на тениската му като дини, когато хваща волана на камиона. Еха! Май досега не съм виждала на живо подобни бицепси! Изглеждат така, сякаш са откраднати от „Рамбо“ или „Роки“, или някой друг от филмите със Силвестър Сталоун. Освен това зървам и жестока татуировка на дракон.