Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
О, боже! Не може да е истина! Не стига, че всичките ми приятели вече се опитват да ме сватосват, та сега и шефката ми!
— Намерих мъж дори за Белинда, дъщерята на сестра ми! Един приятен лекар от Бруклин. А да знаеш, че този случай определено си го биваше! Истински костелив орех! — изрича съзаклятнически. — Момичето е суперортодоксално и отказва да си бръсне краката! Представяш ли си, моля ти се?! — вдига възмутено ръце. — Та казвам й аз: „Белинда, не сме в Германия! Купи си самобръсначка!“
Чувствам се като заек, хванат в светлините на фаровете.
— Та значи, можеш да ми вярваш — дните ти като стара мома са преброени! — отсича тя и ме поглежда победоносно.
Поглеждам я замаяно. Надали някога съм си мечтала да бъда омъжена повече, отколкото в този момент.
— О, ами… страхотно — смотолевим. — Какъв късмет за мен!
Тя ми се усмихва и с успокоителен тон изрича:
— Е, никой не може да се сравнява с моя Даниел, разбира се, но това е най-доброто, което мога да сторя! — Хвърля един последен умилителен поглед на любимия си син и затваря албума. — Окей, стига толкова с тези любовни терзания! Да се захващаме за работа!
Пета глава
За щастие не разполагам с достатъчно свободно време, за да мисля как се отървах на косъм от сватосване с Даниел или с когото и да е там друг, с когото е намислила да ме запознава Магда. Останалата част от сутринта ми минава в усилена подготовка на предстоящото събитие в нашата галерия.
Има маса неща за свършване. Вярна на себе си, шефката ми естествено иска всичко да стане сега и веднага. И определя датата за петък.
— Този петък?! — изписквам паникьосано.
— Ако искаш, може и четвъртък — е нейният отговор.
И най-страшното е, че тя въобще не се шегува.
И така, докато тя потраква из галерията с дванайсетсантиметровите си токчета, изстрелвайки заповед след заповед, аз се заемам с организацията на събитието. Първото и най-важно нещо е да съставя списък със задачи:
1. Състави списък на гостите.
2. Разпрати покани.
3. Напиши промоционални материали.
4. Резервирай фирма за кетъринг.
5. Наеми обслужващ персонал.
6. Подреди картините за изложбата.
Виждате ли? Аз може и да не съм родена с организационния ген на сестра си Кейт, но не съм чак толкова задръстена. Добре де, признавам си, че предпочитам да държа в ръката си четка за рисуване, а не компютърна мишка и все още печатам само с два пръста (окей, с един), но какво му е толкова трудното да запишеш на лист всички неща, които трябва да свършиш, а после да ги отметнеш, когато ги изпълниш?!
Ами да!
Изпълнена със задоволство от себе си, аз поглеждам отново към екрана на компютъра си и към прилежно написания списък. Всъщност я чакайте малко! Аз ли трябва да свърша всички тези неща? До края на седмицата? Работната?
Мамка му!
7. Паникьосай се!
Но не точно сега. Паникьосването ще трябва да почака за по-късно, тъй като вече е обед — за което ми напомня подаващата се от офиса на Магда глава, напомняща ми, че е време за похапване. Отново! Отдавна съм установила, че мога да си сравнявам часовника по нея. Точно в един следобед тя ме изпраща до близкия ресторант за бързо хранене „Кац“ за обичайния й ръжен сандвич с пастърма и супа топчета. Макар че, предвид миниатюрната й фигурка и петдесетсантиметровата й талийка подозирам, че въпросното меню се поглъща по-скоро от Валентино — любимата й малтийска болонка.
„Кац“ си е нюйоркска институция и съществува като че ли от цяла вечност. За туристите и онези, които са нови за града като мен, заведението е прочуто с престорения оргазъм на Мег Райън във филма „Когато Хари срещна Сали“. Беше изпълнен в самия център на ресторанта. Сложили са дори стрелка, сочеща към масата, където е заснета тази сцена.
— Боже, обожавам тази сцена! — Обръщам се към Робин, която току-що се е появила в пролуката между два сеанса, за да ми връчи моите ключове за апартамента, които е извадила при ключаря. Тя работи в „Тао Хийлинг Арт“ — целебен център, който се намира недалече оттук, в Чайнатаун.
— Но мъжете не я харесват — допълва тя, ухилва се и тръгва след мен към касата, където, както винаги, се вие дълга опашка. — Плаши ги. За тях жени, които симулират оргазъм, са като Феята на зъбчетата. Ние не съществуваме.
Разсмивам се. Когато не цитира Опра, Робин може да бъде изключително забавна.